Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)
- Автор: Груев Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)». Краткое содержание книги:
Компанията започна проектирането и поръчването на екипировката. Скептицизмът на инженерите към разработката непрекъснато се увеличаваше. Два месеца след подписването на договора „Худай-Хърши“ поискаха да започнат независими проучвания. Изследователската им група стигна до смущаващия извод, че бариерата на Норис — Адлър никога няма да може да се произвежда.
През това време край Декатур, насред царевичните ниви на Илинойс, продължаваше строителството на завода за бариери. „Келекс“ и Колумбийският университет предприеха един последен отчаян опит да решат проблема с бариерата. В една от лабораториите на университета беше открита пилотна инсталация специално за бариерата на Норис — Адлър. С денонощна работа успяха да произведат достатъчно материал за изпитания, но резултатите бяха катастрофални. Бариерата продължаваше да е чуплива.
През това време в „Бел Телефоун“ и „Бейкълайт“ хората на „Юниън Карбайд“ работеха по 24 часа в денонощие върху подобренията на бариерите, направени от никелов прах, които бяха разработени от Фостър Никс и Фрейзиър Гроф. Времето не стигаше. Цялото по-нататъшно развитие на газово-дифузионния процес зависеше вече от създаването на добра бариера.
С нарастването на напрежението съмнения и скептицизъм обземаха умовете на малцината, посветени в тайните цели на газовата дифузия. Възможно ли е въобще да се създаде бариера? Нима целият процес е невъзможен? С всеки нов лабораторен провал броят на вярващите в успеха намаляваше. Здравият разум и обективните факти не можеха да оправдаят упорития оптимизъм на Доби Кийт и Джон Дънинг.
Много малко хора знаеха какво е личното мнение на професор Харолд Юри, който беше формалният ръководител на целия газово-дифузионен процес. Ако мнението на Нобеловия лауреат станеше известно на повече хора, тревогите на инженери и индустриалци щяха да се превърнат в пълно отчаяние. За жалост, тъкмо водещите учени в газово-дифузионния процес бяха загубили вяра в неговото осъществяване. Емоционалният Юри се разкъсваше между дълга си на ръководител на проекта и убеждението, че той е пред провал. Острото му чувство за отговорност го поставяше в нетърпимо положение.
Отговорността от евентуален неуспех в научните изследвания не беше измъчвала досега учените физици или химици в Америка. От чисто научна гледна точка неуспехът на един лабораторен експеримент има същата стойност, както и успехът. Доказателството, че едно явление, или една химична реакция, не протичат по очаквания начин, също е от голямо значение за науката. Но в проекта „Манхатън“ академичните учени бяха получили неограничени парични средства, материали и персонал срещу условието да постигнат успех на всяка цена. Отрицателните резултати, дори да са с важно теоретично значение, бяха неприемливи. Учените бяха предсказали по блестящ начин възможностите на газово-дифузионния процес, но се чувстваха напълно безпомощни, когато се наложи да го възпроизведат в промишлен мащаб.
Харолд Юри беше истински академичен учен. Неговата изключителна университетска кариера, интелектуалната му любознателност, дори видът му на „разсеян професор“ съответстваха напълно на това определение. В своята кариера на химик той беше преживял цялото очарование на лабораторната работа, при която някои опити завършват с положителни резултати, а други — не. Сега обаче ръководеше експеримент, в който бяха хвърлени огромни суми, много хора, заводи и лаборатории. След като беше изпробвал всички възможни методи и материали, за които въобще можеше да се помисли в Америка или в Англия, беше дошло време да се направи трезва оценка на положението. Изводите му го изпълниха с отчаяние — процесът очевидно беше невъзможен, поне засега, поради липса на подходяща бариера.
От експериментална гледна точка това беше неприятно, но все пак доста интересно заключение, което би могло да се публикува в научно списание. За индустрията, особено когато нацията беше във война, неуспехът вземаше катастрофални мащаби. Юри нито беше подготвен, нито желаеше да поеме такава отговорност.
Харолд Юри, който беше административният началник на всички учени, работещи върху газовата дифузия, мразеше администрацията. Неспокоен, разсеян и неорганизиран, той нито се интересуваше от нея, нито имаше някакви дарби на ръководител. Бюрокрацията го измъчваше, той никога не се научи да издава заповеди, а финансовите баланси му бяха толкова чужди, колкото и собствените му химични формули биха били за един обикновен лаик.