Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
Викът на брат Алдо прекъсна мислите му:
— В името на Великия и Милосърдния — те идват! По-бързо, деца на Великите води!
Като видя знака на единадесетника, капитан Хаймп нареди „Морска дева“ да се обърне по посока на вятъра и да спусне платна. Целият екипаж и всички пътници се стълпиха на десния борд, за да видят невероятната гледка.
Пиратският кораб също спусна платна и легна в дрейф. Между двата кораба остана тясна ивица вода от петдесетина ярда и по нея грациозно и бавно се плъзгаха две огромни същества. Хиеро не можеше да скрие учудването си: това бяха птици, но чудовищно големи птици. Телата им бяха дълбоко потопени във водата, но и така се виждаше, че всяка от тях беше по-голяма от пиратския кораб. Върху дълги шии се крепяха прекрасни глави, които искряха в преливащи се оттенъци в златисто-зелен цвят. Двадесетфутовите клюнове приличаха на харпуни. Птичите очи се мятаха от кораб на кораб, но невидимите ментални юзди ги държаха здраво привързани.
— Не искам да принуждавам птиците да атакуват пиратите — каза старецът. — Надявам се, че техните размери ще изплашат врага толкова, че той ще се махне. Никое животно, включително и лоуните, не е безсмъртно или неуязвимо, а знам добре, че пиратският кораб е пълен със страшни оръжия.
Двата кораба бавно дрейфуваха по вятъра. Моряците и от двете страни изоставиха постовете си и наблюдаваха гигантските птици. След това се чу мощен глас, който заглуши вятъра. Човекът говореше на батви:
— Хей, Хаймп, проклето буре с курешки, чуваш ли ме? Отговаряй, воняща сланино, ако си мъж!
Плешивият Рок беше застанал на борда, обърнат към „Морска дева“. Червеният му костюм се открояваше внушително на фона на сивото небе. Пиратите весело закрещяха. Предизвикателството на капитана им ги отвлече от ужа, предизвикан от гледката на чудовищно големите птици, които, държани от някаква опасна магия, обикаляха около кораба им.
— Тук съм, глупако Рок — изкрещя в отговор Хаймп. — Мръсен трупояд, я вземи да си махнеш старото корито от погледа ми, иначе тези мънички наши приятелчета случайно могат да го потопят.
— Ами? — хладнокръвно отговори Рок и се усмихна широко. Той великолепно демонстрира пренебрежение към птиците и Хиеро беше принуден да признае, че нервите на негодника бяха като от стомана. — Знаеш ли какво ще ти кажа, дебелако? Не зная как тези пиленца са попаднали тук, но с удоволствие ще ги сложа на скара — да си похапнат момчетата ми! — Чу се отново дивия крясък на ордата, която зад гърба на капитана си размахваше всевъзможни оръжия. Рок небрежно махна с ръка и шумът утихна.
— Слушай, нещастно търговче, и си отваряй добре ушите. Ние можем да ликвидираме тебе, твоето корито с екипажа, че и тези птички, — продължи пиратът, вперил безпощаден поглед в мълчаливата група хора на „Морска дева“. — Обаче днес ме е налегнало някакво особено чувство да не бъда лош човек и затова ще ти направя великодушен подарък: пускам те да си ходиш където искаш, дебела свиньо. А ти ще ми дадеш в замяна онзи плъх от северните гори и момичето. Е?!
Капитан Хаймп се изплю зад борда и без колебание отговори:
— Кълна се в спасението на душата си, нищо няма да получиш, плешиво копеле! Ти се хвалиш, че можеш да завладееш кораба ми? Добре, пробвай! Съгласно морския кодекс те призовавам на дуел — човек срещу човек, меч срещу меч! Нещо да имаш да отговориш, мръсна торба с кокали?
В поддръжка на дръзките думи на капитана си, екипажът на „Морска дева“ закрещя и размаха оръжия. Огромните птици все така мълчаливо се движеха между двата кораба.
След кратко съвещание с двамата си наместници Плешивият Рок отново се обърна към капитан Хаймп:
— Аз спокойно мога да ти изкарам червата навън, своенравно плашило такова! Но ми се иска да направя на хората си едно по-интересно представление. Аз и един мой приятел ще се бием с теб и онзи дивак с нашареното лице. Това е последната ми дума. Ако не си съгласен, давам сигнал за атака.