Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
— Добре, господарю мой — студено му отговори тя. — Щом това ти доставя удоволствие — приключи Елизабет, опитвайки се по този начин да запази за себе си последната дума в това неравностойно състезание.
— Да, удоволствието ми ще е голямо, лейди Греъм — не й остана длъжен Джони. — Сега е твой ред — прошепна той, когато тя го доближи. — Какъв ще е контра-отговора ти?
— Ще го получиш, когато Редмънд дойде да ме прибере.
— Той няма да дойде. Сега ела по-близо, за да мога да стигна до тези връзки.
— Какво означава това? — попита тя, шокирана от чутото.
— Означава, че аз му изпратих съобщение за нашата сватба и скоро очаквам да получим сватбени поздравления от него. Приближи се, за да не те поставям наистина в неудобно положение.
— Какво повече от това, което направи вече.
— Много повече — сухо отговори той, като вдигна очи към нея. — Става въпрос за това — посочи безмълвно той надолу към скута си.
Тя се приближи, тъй като знаеше, че в страстта си Джони няма да се спре пред нищо.
— Гърдите ти са набъбнали — прошепна той в ухото й, докато ръцете му опипваха зърната й. — По-различно ли е чувството сега?
— Недей така, Джони — помоли го тя, като същевременно усети как тялото й се облива от топлина. — Не пред всички тези хора.
— Добре, но запомни, че мога да сторя това по всяко време, когато поискам, скъпа — нежно промълви Джони, докато пръстите му докосваха леко гърдите й, преди да махне корсета.
Елизабет се опита да се отскубне от него, но той я възпря.
— Не бързай, котенце — бе поставил ръцете си на хълбоците й и я държеше здраво притисната към себе си, после я придърпа и заедно се отпуснаха на стола. — Сега погледни към тези хора. Виж как всички са стаили дъх в очакване да видят какво ще стане.
— Мразя те — изсъска тя, а зелените й очи хвърляха огън и жупел.
— Мога да разбера как се чувстваш, защото и аз те мразя… но по различен начин — той се усмихна. — Това обаче не пречи във всеки един момент да желая да те обладая. Ако бях набожен, щях да сметна, че ти си ми изпратена като наказание за моите грехове. Аз обаче не съм… така че в случая става въпрос за лична дилема, която скоро ще бъде разрешена.
— Без моето съгласие, несъмнено.
— Това вече зависи от теб, скъпа — той се изправи и неочаквано я пусна, носле се обърна към шивачката: — Благодаря за вашето търпение, мадам — това бе казано по начин, сякаш те двамата с Елизабет досега бяха обсъждали модните тенденции. — Лейди Греъм ще ви даде останалите си разпореждания. Лек ден на всички ви. — Джони направи театрален поклон към присъстващите и се обърна отново към Елизабет: — Ще те видя по-късно. Изгарям от нетърпение да съблека новите ти рокли.
Джони обаче не се появи повече през целия ден. Елизабет не го видя до следващата сутрин, когато той без покана влезе в стаята й.
— Взе ли решение за деня на сватбата? — попита той, като се отпусна на един стол и направи знак на слугите да напуснат.
— Кажи ми колко дълго смяташ да продължаваш с тази налудничава игра? — попита го тя вместо отговор. — Аз вече веднъж бях омъжена против моето желание, благодаря, но повече не искам.
— Какво искаш, да падна на колене ли? Това ли е? Мисля, че вече съм го правил няколко пъти, поне фигуративно, откакто те взех от Хексман.
— Всичко ли си склонен да обръщаш в развлечение? Дори тази сватба. Как успяваш да владееш чувствата си?
— Защо, ти не го ли правиш? Хайде, Елизабет, ти не се владееш по-лошо от мен — усмихна се той. — Като изключим сексуалните ти желания, които сигурно е дяволски трудно да прикриваш.
— Аз обаче не съм сигурна, че страстта е достатъчна причина да се оженим.
— По-добра е, отколкото никаква причина, какъвто бе случаят със сватбата ти с Джордж Болдуин.
— Аз имах нужда от него, за да се защитя от Греъм. Толкова ли е ужасно това? Ти не познаваш Греъм, така че, ако обичаш, спести си укорите. Бъдещето на това дете е най-важното нещо за мен.
— Същото се отнася и за мен.
— Знаеш, че с подобни твърдения не можеш да ме склониш.
— Виж — каза той с тежка въздишка. — Аз не знам точно какво се крие в думата „любов“, въпреки че съм наясно, че дефиницията е по-скоро въпрос на договаряне между нас. Но ако любовта означава да те желая непрекъснато, да усещам осезателно твоето отсъствие, и то когато знам, че това не е редно, защото си англичанка, на всичкото отгоре си и дъщеря на един от най-заклетите ми врагове, е тогава, по дяволите, сигурно те обичам.
— Това чаровно обяснение е още един повод, който засилва моето убеждение да откажа на учтивата ти молба за женитба. Не виждам как ще живеем заедно, когато между нас има толкова насъбрана омраза.