Талисманите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #4
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Талисманите на Шанара». Краткое содержание книги:
Рен се огледа в мрака, за да разбере какво бе станало с нейните Елфи. Роковете вече бяха полетели отново на юг и Тайгър Тай обърна Дух, за да ги последва. Тя хвърли през рамо поглед към лагера, докато се отдалечаваха в мрака, но нямаше нито следа от Ловците на Десидио и от Телохранителите. Войниците на Федерацията напредваха откъм светлината на огньовете, напразно търсейки врага, който вече беше изчезнал. Зад тях цялата редица от обсадни машини и каруци с боеприпаси беше в пламъци. Издигаха се огнени пирамиди, които горяха на стотици метри в нощното небе и предизвикваха такава горещина, че Рен я усещаше чак до себе си. Тя долавяше острата миризма на пепел и дим и крясъците болезнено се набиваха в ушите й. Навсякъде имаше трупове, окървавени и неподвижни.
Постигнахме победа — мислеше си тя, но усещаше как първоначалното й задоволство я напуска.
Те отлетяха, Дух веднага последва останалите и ги настигна. Разпръснаха се и се спуснаха надолу, където ги чакаха импровизираните кошове, откриха, че Телохранителите вече са на мястото си, поеха коланите и издигнаха кошовете във въздуха. После отлетяха на запад към гората. Всичко това стана само за минути, след което те вече се носеха над дърветата, далеч от безумието във Федеративния лагер, назад към собственото си укритие.
Когато кацнаха отново в гората, Рен повика командирите, за да разбере какви загуби бяха понесли. Роковете бяха останали незасегнати от удара. Всички Телохранители се бяха върнали, освен един. Само трима от Елфските ловци бяха изчезнали. Това бяха кавалеристи, смькнати от конете им. Имаше неколцина ранени, но само един от тях сериозно. Атаката беше завършила с пълен успех.
Рен поблагодари на Трис, Десидио и Ъринг и заповяда на челния отряд да се стяга. Сега трябваше да се промъкнат на север преди Федерацията да започне да ги търси и да намерят друго място в горите на Западната земя, за да се скрият. На сутринта щяха да разузнаят какви са загубите на противника и да вземат решение за следващите си действия. Началото тази нощ беше добро, но краят още не се виждаше.
Елфите бързо се подготвиха за тръгване. Шепот на задоволство и ръкостискания преминаха от човек на човек, докато се приготвяха. Елфите бяха участвали в първата си битка на родна земя от сто години насам и я бяха спечелили. Дългата нощ на Мороуиндъл беше най-сетне зад тях и една малка част от яростта и чувството за потиснатост, в което бяха живели досега, се бе стопила. Много от тях изпитваха обновяващото чувство на свобода.
Рен Елеседил ги разбираше. Тази нощ за първи път тя наистина бе Кралица на Елфите, както се бе надявала баба й и както й бе предрекъл Гарт и тя също се чувстваше свободна. Усещаше по какъв начин гледаха на нея Елфите. Долавяше техния респект. Сега тя бе една от тях, принадлежеше им.
Всичко беше готово след около час. Прокрадвайки се мълчаливо, Елфите от някогашния Мороуиндъл се изгубиха в нощта.
XVIII
След едночасов равномерен ход Елфите спряха и прекараха останалата част от нощта в една гора, северно от Пайкън, зад която се издигаше по-гъстата Катеричина гора, обърната на юг към равнините, където бе разположен лагерът на Федерацията. През цялата нощ можеха да се видят огньовете на горящите обсадни машини и каруците с боеприпаси, които ярко осветяваха хоризонта и в тишината на горското им укритие до тях долитаха далечните крясъци и вой.
Те спаха на пресекулки и призори станаха да се измият, да похапнат и да се заемат със задълженията си. Десидио изпрати конници на север към Арборлон с вести за атаката и личната молба на Рен до Барсимон Оридио, останалата част от армията да се придвижи на юг колкото е възможно по-бързо. Кавалерийски патрули бяха изпратени във всички посоки със заповеди да проверят дали в полето нямаше друга сила от Южната земя, освен тази, за която вече знаеха. Особено внимание трябваше да се обърне на гарнизоните в градовете на Калахорн. Летящи ездачи поеха на юг, за да отчетат какви вреди са били нанесени при удара от миналата нощ, като специално трябваше да установят колко скоро армията ще може да поеме отново на път. Денят беше облачен и сив и Роковете можеха да летят без да бъдат забелязани над тъмните върхове на планините и горите над Западната земя. След като се погрижиха за животните и приведоха в готовност бойните си съоръжения, останалите Елфи бяха пратени да спят до обяд.