Талисманите на Шанара

Тя безмълвно се загледа в него, като обмисляше ситуацията.

— Млад е наистина. Но тъкмо заради това по-трудно би могъл да бъде забелязан. А изглежда твърде уверен в себе си — тя замълча. — Ти не му се доверяваш много, така ли, Тайгър Тай?

— Не съм казал това — той вдигна вежди. — Просто смятам, че трябва да бъдем предпазливи.

Тя кимна, защото познаваше Тайгър Тай достатъчно, за да не пренебрегне неговите съмнения.

— Трис?

Капитанът на Телохранителите дърпаше дланта на счупената си ръка. Превръзката през рамо бе махната вчера преди атаката и сега оставаха само две тесни шини, вързани около ръката му под лакътя.

Той не вдигна поглед, докато стягаше отпусналия се възел.

— Струва ми се, че Тайгър Тай е прав. Няма вреда човек да бъде предпазлив.

Тя скръсти ръце.

— Добре, наредете на някой да го следи — тя се обърна към Тайгър Тай. — Искам от теб да направиш нещо важно. Искам да установиш откъде идва Тиб. Вземи Дух и лети на изток. Виж дали ще можеш да откриеш независимите и да ги доведеш тук, в случай, че нещо им пречи да стигнат до нас. Това може да ти отнеме няколко дни, а и ще трябва да ги търсиш без особена помощ от наша страна. Нямам представа откъде би могъл да тръгнеш, но ако са пет хиляди, едва ли ще ти бъде трудно да ги намериш.

Тайгър Тай отново се намръщи.

— Не ми е приятно да ви оставям, изпратете някой друг.

Тя поклати глава.

— Не, трябва да идеш ти. Мога да разчитам само на теб. Не се тревожи за мен. Трис и Телохранителите ще ме пазят. Всичко ще бъде наред.

Кривокракият Летящ ездач поклати глава.

— Това не ми харесва, но щом казвате, ще отида.

Тя му даде кратко описание на Пар и Кол Омсфорд, на Уокър Бо и Морган Лех, в случай, че се натъкне на тях по пътя си и му посочи белези, по които да установи със сигурност кои са. Щом свърши, тя му подаде ръка и му пожела добър път.

— Бъди внимателна, Рен, Кралице на Елфите — предупреди я той, без да дава израз на чувствата си и задържа ръката й за миг. — Опасностите в този свят не са по-различни от тези в Мороуиндъл.

Тя му се усмихна, кимна с глава и той потегли. Рен го наблюдаваше, докато той събра малко провизии и няколко одеяла, привърза ги с един ремък на гърба на Дух и полетя в сивото небе. Тя дълго остана с поглед към небето, дори след като той вече не се виждаше. Облаците ставаха все по-тъмни. До довечера щеше да завали.

Нужен ни е по-добър подслон — помисли си тя. — Трябва да се преместим.

— Повикай Десидио — заповяда тя на Трис.

Порой от дъжд се изля над ливадите, където се бе разположила армията на Федерацията. Нямаха големи изгледи за успех, но тя все пак продължаваше да се надява.

Дай ми само седмица, молеше се тя, вдигнала очи към свъсеното небе. Само седмица.

Първата капка дъжд капна на лицето й.