Талисманите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #4
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Талисманите на Шанара». Краткое содержание книги:
Рен прекара утрото с нейните командири — Десидио, Трис и Ъринг Рифт. Тайгър Тай бе отлетял на юг, решил да провери лично всички сведения за състоянието на Федеративната армия. Рен беше уморена и възбудена, преливаше от енергия, но в същото време усещаше дълбока умора. Знаеше, че трябва да поспи няколко часа, за да може отново да мисли ясно. Въпреки това трябваше да се срещне с командирите — и особено с Десидио, след като беше успяла да го привлече на своя страна. Трябваше да обсъди какво биха могли да предприемат по-нататък със слабите си сили. До голяма степен това зависеше от действията на Федерацията. И все пак, имаше толкова много възможности, че Рен искаше да се ориентира правилно сред тях. Ако имаха късмет, Южняците нямаше да успеят да възобновят похода си поне още няколко дни, а това щеше да даде възможност на основната част от Елфската армия да достигне до Рен. Но ако все пак Федерацията започнеше придвижването си по-рано, Рен и челният отряд трябваше да намерят възможност да ги спрат още веднъж. При никакви обстоятелства тя не възнамеряваше да бездействат. Не можеше и дума да става да стоят пасивно. Бяха спечелили съществена битка срещу превъзхождащия ги враг с удара миналата нощ и тя не възнамеряваше да губи предимството, което й даваше тази победа. Сега Федерацията щеше да настъпва по-предпазливо и на Рен й се искаше да задържи това положение колкото се може по-дълго. Важно беше и командирите й да бъдат убедени в същото.
Тя остана доволна, че можа да постигне тази цел след свършването на съвещанието и отиде да спи. Спа почти до обяд и когато се събуди, Тайгър Тай и разузнавачът на Летящите ездачи се бяха върнали. Носеха добри новини. Армията на Федерацията не правеше и опит да потегли. Всичките й обсадни съоръжения и повечето боеприпаси бяха изпепелени. Лагерът си стоеше точно там, където го бяха оставили миналата нощ и усилията на цялата армия се бяха насочили към грижи за ранените, погребване на мъртвите и събиране на остатъците от боеприпасите им. Бяха изпратили разузнавачи по цялата околност и претърсваха на групи местността, но основната част от армията засега само се опитваше да се възстанови.
Въпреки това Тайгър Тай не беше доволен.
— Това, че днес се прегрупират, още нищо не значи — обърна се той към Рен след като изслуша всички останали. — Вие очаквате от тях да не губят присъствие на духа след подобна атака. Те понесоха действителни поражения и трябва малко да си поближат раните. Но не се заблуждавайте. Те ще правят същото, което и ние — ще обмислят как да отвърнат на този удар. Ако и утре си останат на същото място, ще трябва да разузнаем нещата по-добре. Защото дотогава те сигурно ще са решили как да действат. Гарантирам ви това.
Рен кимна и го поведе при Трис, за да обядват. Трис се съгласи с Тайгър Тай, след като разбра становището му. Те имаха работа с опитна армия и командирите й сигурно щяха упорито да търсят начин да си върнат моментното превъзходство, което Елфите бяха спечелили.
Едва се бяха нахранили, когато един от Елфските патрули дойде на кон, носейки смазания и разчорлен Тиб Арн. Патрулът разузнавал по долния край на Стрилхайм по посока на Калахорн и се натъкнал на момчето, което се лутало из равнините и търсело Елфите. Намирайки го само и ранено, те го взели и довели право тук.
Лицето на Тиб беше ранено и одраскано, а той беше покрит от главата до петите с мърсотия и прах. Беше много отчаян и в началото почти не можеше дума да каже. Рен го сложи да си легне и почисти лицето му с влажна кърпа. Трис и Тайгър Тай застанаха наблизо, за да чуят какво има да им каже.
— Разкажи какво се случи — подкани го тя, след като достатъчно го успокои.
— Съжалявам, моя кралице — извини се то засрамено, че е загубило контрол над себе си. — Едно денонощие нищо не съм нито хапвал, нито пил, без изобщо да спя.
— Какво се е случило с теб? — повтори въпроса си тя.
— Нападнаха ни, мене и мъжете, които изпратихте с мен, недалеч от Драконовия зъб. Беше през нощта и нападателите бяха повече от десетина. Бяхме се настанили за нощуване и те ни нападнаха неочаквано. Мъжете, които изпратихте, се биха с всички сили, но бяха убити. Аз също щях да бъдат убит, ако не беше Глун. Той ми се притече на помощ, като удряше нападателите и аз успях да избягам в тъмнината. Чух писъците на Глун, виковете на мъжете, които се биеха с него, след което настъпи тишина. Крих се в тъмното през цялата нощ, после тръгнах назад да ви намеря. Страхувах се да вървя без Глун. Страхувах се, че други патрули може би ме търсят.
— Мъртва ли е свраката? — рязко запита Тайгър Тай.