Островът от предишния ден
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Толя Радева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Островът от предишния ден». Краткое содержание книги:
Този път Еко е избрал XVII век за своята виртуозна игра с огледала, в които се мяркат образите на Галилей, Монтеверди, Караваджо, Сервантес, Рубенс, Шекспир, Вермеер, Паскал… Дневник на корабокрушенец, загадъчен остров, заговори, любовни послания и афоризми — какво ли няма в този превъзходен роман, една истинска енциклопедия, чието богатство предизвиква читателя, мобилизира ума и сетивата му, поднася му ключ към отминалото хилядолетие.
Вдясно от тръбите едно амурче отмерваше (с палка по дървена книга, която държеше в ръце) триделния такт, на който се основаваше мелодията — на „Дафна“, именно.
На плоскост непосредствено по-долу се разгръщаше клавиатурата на органа, чиито клавиши се повдигаха и спускаха в съответствие с тоновете, издавани от тръбите, сякаш невидима ръка пробягваше по тях. Под клавиатурата, там, където обикновено свирачът задейства с крак меховете, беше вмъкнат цилиндър, на който бяха набучени зъбци, шипове в непредвидимо закономерен или закономерно неочакван ред, така както нотите се разполагат във възходящи и низходящи нанизи, ненадейни секвания, широки бели полета и скупчвания на осминки по петолинията на музикална партитура.
Под цилиндъра беше вградена хоризонтална пръчка, поддържаща лостчета, които при въртенето на цилиндъра последователно опираха зъбците му и посредством игра на полускрити рамена задействаха клавишите — а те пък тръбите.
Най-изумителният феномен обаче беше причината, поради която цилиндърът се въртеше и тръбите вземаха дъх. Встрани от органа беше закрепен стъклен сифон, който по формата си напомняше пашкула на копринената буба; във вътрешността му се забелязваха две решета едно над друго, които го разделяха на три камери. В сифона нахлуваше порой вода от една тръба, която проникваше в него отдолу, идвайки откъм отворения порт, от който се осветяваше помещението; тя изливаше в пашкула течността, която (посредством някоя скрита помпа) очевидно се засмукваше направо от морето, но така, че да влиза вътре, смесена с въздух.
Водата нахлуваше със сила в долната част на пашкула, сякаш кипеше, разполагаше се във водовъртеж покрай стените и положително освобождаваше въздуха, който се засмукваше от двете решета. По една шийка, която свързваше горната част на пашкула с основата на тръбите на органа, въздухът отиваше да се преобрази в песен по силата на хитроумни духови пориви. Водата пък, вече сгъстила се в долната част, излизаше оттам по една цев и задвижваше лопатките на малко воденично колело, за да се оттече после в метална фуния отдолу и оттам по друга тръба през порта.
Колелото завърташе една ос, която се зацепваше за цилиндъра и му предаваше движението си.
На пияния Роберто всичко това се стори естествено, дотолкова, че се почувства предаден, когато цилиндърът взе да забавя ход, а тръбите зашушукаха мелодията си, като че ли тя заглъхваше в гърлото им, докато циклопите и амурчето спираха ударите си. Очевидно — въпреки че по негово време много се говореше за вечното движение — скритата помпа, която регулираше засмукването и притока на водата, можеше да работи някое време след първоначалния тласък, но после стигаше до предела на усилието си.
Роберто не знаеше дали да се диви повече на изкусната конструкция — защото за други подобни беше чувал да се разказва, способни да задвижват хороводи на невръстни покойници или крилати ангелчета — или на факта, че Натрапникът — защото друг не би могъл да бъде — я бе задействал тъкмо тази сутрин и в този час.
Какво послание искаше да му отправи? Че беше победен от самото начало? Че Дафна криеше още толкова и такива изненади, та той да би могъл да прекара живота си в опити — безнадеждни — да я насили?
Един философ му беше казал, че Бог познава света по-добре от нас, защото го е направил. За да се доближим, макар и с малко, до Божието знание, трябва да видим света като голямо здание и да се опитаме да го построим. Така трябваше да направи. За да опознае Дафна, трябваше да я построи.
Седна значи и на Амарилида, така и от онова, което беше видял дотогава от Дафна. Ето, казваше си, имаме каютите на кърмовата надстройка и отдолу кабината на кормчията; още по-надолу (но все на равнището на палубата) — караулното помещение и пространството, пресечено от руля. Той трябва да излиза на кърмата и отвъд тази граница не може да има повече нищо. Всичко това е на едно и също равнище с кухнята в надстройката на носа. После бушпритът ляга на друга издатина — и там, ако правилно интерпретирам смутените перифрази на Роберто, трябва да са били онези стъпенки, от които с протегнати навън задни части са се задоволявали в онази епоха естествените нужди. Ако се слезеше под кухничката, се стигаше до склада с провизиите. Беше го огледал до вълнореза, до очертанията на предницата — там също не можеше да има друго. Отдолу вече беше попаднал на въжетата и сбирката с вкаменелостите. По-нататък не можеше да се отиде.