Луната е наставница сурова

Някакъв стана и заяви, че този списък естествено няма място в Декларацията, ама не е ли редно да изработим общи принципи? Може би изявление, че нашата лунна държава гарантира свобода, равенство и сигурност на всички? Нищо особено сложно, само основополагащите принципи, познати като цел на всяко управление.

Вярно, нека го приемем — но не трябва ли да бъде „Свобода, равенство, мир и сигурност“? Не е ли тъй, другарю? Започна кавга дали „свободата“ включва и „правото на въздух“, или да го сложат при „сигурността“? Защо да не се застраховат и да напишат „правото на въздух“? Предложение за поправка: „право на въздух и вода“, защото без тях нямате нито „свобода“, нито „сигурност“.

Въздух, вода и храна.

Въздух, вода, храна и кубици.

Въздух, вода, храна, кубици и топлина.

Не, нека заменим „топлина“ с „енергия“, така покриваме всичко. Докрай.

Приятелче, да не си се побъркал? Това далеч не изчерпва темата, пропускът ти е обида за всички жени… Я ела вън да ми го повториш! Остави ме да довърша. Още в началото трябва твърдо да им заявим, че вече няма да приемаме кораби, ако не докарват жени поне колкото мъжете. Казах поне и лично аз ще се въздържа да гласувам, ако сега не изясним напълно проблема с имиграцията.

Трапчинките въобще не изчезваха от лицето на Проф.

Започвах да разбирам защо днес спа толкова много и не се упражняваше с тежести. Аз бях съсипан след цял ден в скафандър навън, при катапулта — врязвахме в скалите последните преместени балистични радари. Всеки друг също беше уморен. Към 24 часа тълпата взе да се разрежда, убедиха се, че през тази нощ нищо няма да постигнат, а и вече им ставаше досадно от дрънканиците, щом не излизаха от собствените им усти.

Едва след полунощ някой попита защо нашата Декларация е с дата четвърти, като още е втори? Проф меко каза, че всъщност е настъпил трети юли и не му изглеждало вероятно тя да бъде обявена по-рано от четвърти… което пък било исторически символ52 и това можело да ни помогне.

Научили, че надали нещо ще се реши днес, неколцина си тръгнаха. Но вече забелязвах промяна — залата се пълнеше със скоростта, с която се опразваше дотогава. Фин Нилсен се настани в доскоро заето кресло. Появи се другарят Клейтън от Хонконг, стисна рамото ми, усмихна се на Уайо и си намери място. Видях младите си помощници Слим и Хейзъл на предните редове. Тъкмо си помислих, че ще се наложи да извинявам Хейзъл пред Мами с работа в организацията, когато изумен зърнах и Мами до тях. И Сидрис. И Грег, който би трябвало да е при новия катапулт.

Огледах се и забелязах още десетина — нощния дежурен редактор на „Лунная правда“, главния мениджър на „ЛуНоХоКо“ и други, до един наши съратници. Почна да ми светва, че Проф си е наредил картите. Нямаше твърди делегатски права в този Конгрес. Истинските ни другари имаха същото основание да дойдат като ония, които цял месец прахосаха в приказчици. Сега седяха по празните места — и гласуваха срещу внасянето на поправки.