Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
— Джоан, няма как да разпознаеш някой би, ако той не иска. Виж, като беше Йохан, можеше ли да познаеш кога една жена е девствена?
— Джейк, не зная дали въобще съм срещала девственица като Йохан. Но ти — със сигурност.
— Трябва да говориш за някого, когото познаваме и двамата. Разбира се. Кой? Уини? Не бих си помислил. Но тя се изчервява доста лесно.
— Не е Уини. А дори и да е, нямах нея предвид.
— В такъв случай не се сещам. Коя е тази недокосната перла?
— Аз.
— Ах… но… — Джейк Соломон млъкна.
— Да, зная, мили — не е Йохан, нито Юнис, която беше омъжена. Да не говорим за един дърт вълк, който я оплете в мрежите си. — („Аз оплетох него.“) — Говоря за жената, която се е наместила в скута ти. Аз съм още девствена. Е, нямаше да съм, ако не бе иззвънял телефонът. Дон Амичи не трябваше да го изобретява.
— Кой е той? Някой руснак? Мислех, че го е изобретил Александър Бел.
— Това е стара шега, Джейк — прощавай. Амичи играеше ролята на Бел в един филм от моята отдавна отминала младост — когато ти си бил на три или четири годинки. Но стига сме приказвали за отдавна умрели актьори и за моята девственост — да поговорим за Юнис. — („Любимата ми тема!“) — Тази светлина от тавана ми блести в очите. Откъде се спира? И ще запазиш ли скута си топъл, докато стана.
— Ще я спра оттук. Така по-добре ли е?
— О, много по-добре! Искам да те виждам, мили, но светлините от пода ми стигат. Сега ми разкажи за Юнис. Искам не само да я познавам, но и да се любя като нея. Кажи ми всичко, което знаеш.
— Джоан, знаеш, че не мога да разказвам такива неща за една дама.
— Но аз съм Юнис, Джейк. Просто нямам спомените й. Затова ми трябва помощта ти. Юнис те обичаше, все още те обича, сигурна съм в това, защото усещам обичта й да извира от това тяло. Разкажи ми за нея. Беше ли пламенна като мен?
— Ами… — („Пъхни ръчичка под ризата му, мила. Внимавай да не го погъделичкаш.“) — Джоан, Юнис беше пламенна и страстна. В началото дори не можех да повярвам — та аз съм стар човек, а тя бе толкова млада и хубава. Но тя успя да ме накара да повярвам.
— Но ти не си стар човек, мили. Сега си дори в по-добра форма, отколкото на младини. Да, лицето ти е насечено от бръчки, но тази гранитна величественост само му придава благороден вид. Тялото ти е силно и стегнато, мускулесто. А кожата ти е гладка и еластична. Мили… дори и да се разведем по-късно, готов ли си да се ожениш за мен, за да ти родя дете? — („Ей, малката, ти направо го уби! Това не посмях да го попитам.“)
— Юнис! Джоан Юнис!
— Нямах предвид да го направим веднага, Джейк! Остават ми поне още петнайсетина плодородни години, но колкото по-скоро, толкова по-добре — жената не бива да ражда първото си дете, след като е минала четирийсетте. Но ти ще можеш да правиш деца, докато си жив. Колко деца имаш досега, Джейк?
— Три. Познаваш две от тях. И четирима внуци.
— Не говорех за тези, а за другите. Предполагам, че си оставил поне още десетина тук-там. Можеш да си го позволиш, с парите, които имаш. Та колко са тези, които не бива да се споменават?
— Джоан Юнис, това е нетактично.
— Да, никой не отговаря на подобни въпроси. Но Юнис не те ли е питала? — („Питах го и той се сконфузи. Да видим какво ще каже сега.“)
— Ами…
— Няма да кажа на никого освен на Юнис. Дори на стареца с книгата.
— Ти си една малка упорита хитруша. Мисля, че са още четири. Плюс още едно от една омъжена жена, но не съм сигурен дали не ме излъга. Три от тях издържах напълно, докато пораснаха, за четвъртото и вероятно петото не можех да си го позволя. Но никога не съм ги оставял гладни.
— И как стана това? Три прелъстени девици, които се преместиха да живеят другаде и изведнъж станаха вдовици?
— Всъщност… така беше само в един от случаите. Предложих й да се омъжи за мен, но тя отказа. По-късно си взе друг съпруг и той осинови детето. Другите две също с времето се омъжиха. Мъжът на едната узна от изповедника й — толкова по въпроса за тайната на изповедта — и трябваше да го успокоявам, с mucho dinero10. Мъжът на последната се оказа стерилен и избраха мен за баща. Бях невероятно изненадан. Но той предложи да скрепим всичко с договор и така и стана.
Джейк се засмя и погали стройното й тяло.
10
Много пари (исп.) — Б.пр.