Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Защо не! — Тя се доближи до Бакунин и му рече на ухото: — Майка и е една от най-богатите жени на Петербург. Тя е жива.
Не успя да се доизкаже, тъй като Бети изплашено влезе в стаята:
— Те пристигат! Ето ги на стълбите!
Балони хвана Бакунин за ръката и го въведе в една стая, където го заключи. След малко вратата се отвори и двама души, добре облечени, влязоха в стаята. Това бяха царят и полицейският инспектор Кардов.
— Ето ни тук — каза Кардов, — в къщата на магьосницата Балони.
— Не смяташ ли, Кардов, че някой може да ни е видял, като влязохме тука?
— Не мисля, че ни е познал някой. Нито пък някой ще предположи, че единият от двамата мъже, които слязоха от обикновения файтон, е Негово величество царят.
— Уверен ли си, че никой не се е скрил тука?
— Това не мога да зная, Аз ви молих да не идвате.
— Да, вярно е — каза царят, — но аз много искам да видя бъдещето си.
— Нима вярвате, че тази жена ще ви го разкрие?
— Много чудни работи чух от нея и всичките се сбъднаха.
— Тя е много хитра — каза Кардов, — преди да предскаже нещо, добре разпитва и събира сведения за всичко.
— Нали вие не сте й казали, че аз ще дойда?
— Разбира се, не. Аз й казах, че ще дойде един богат търговец.
На вратата се похлопа. Царят и Кардов си сложиха добре маските.
Бети влезе и каза:
— Госпожата моли господина, който иска да види бъдещето си, да дойде в тази стая.
— Сам ли? — попита Кардов.
— Съвсем сам — каза Бети и застана до отворената врата, като пропусна царя.
Магьосницата Балони го посрещна и му посочи един стол. До този стол имаше черна завеса, която отделяше една част от стаята.
— Ти желаеш да видиш бъдещето си? — каза врачката с пресипнал глас.
— Да — отговори царят.
— Помислил ли си, че не всякога картината на бъдещето е щастлива, когато се вдигне завесата?
— Каквато и да е — каза царят, — желая да я видя, аз не се страхувам. Затова започвай!
— Добре тогава. — Тя се доближи до двата казана, които се намираха до пердето. Изведнъж нещо взе да шуми, да пука и от казаните започна да излиза пара, която скоро напълни цялата стая. От нея царят все повече се унасяше.
Врачката бърбореше някакви думи и изведнъж започна да вика:
— Бъдеще, отвори се, отвори, ако и да си бяло или черно, добро или зло, щастливо или нещастно, покажи се!
Черната завеса се вдигна и пред царя се видя картина, която смръзна кръвта в жилите му:
Прекрасна каляска с впрегнати коне стоеше пред него. Той сам седеше наведен. Черни призраци го заобиколиха, държаха нещо в ръце. Изведнъж се чу гърмеж, от който се разтърси целият салон. Каляската и конете бяха вдигнати във въздуха.
— Нещастие, нещастие! — викаше старата. — Някой ще бъде убит. Горко на Русия; горко на света!
Александър цял потрепера. Той стана блед като мъртвец. Едри капки пот обляха челото му. Това, което видя, страшно го изплаши.
Няколко минути той остана като вкаменен.
Черната завеса се спусна и той видя врачката — бе паднала на колене и плачеше.
— Прости ме, прости, аз не знаех, че ти си царят, иначе не бих смяла да ти предскажа такова нещо.
Тези думи накараха царя да дойде на себе си. Той потри очите си с ръце и с тих глас каза:
— Изведи ме навън, доста видях и чух.
— Ела с мене — каза Балони.
Преди да отвори вратата, Александър улови магьосницата за ръка и рече:
— В името Божие, заповядвам ти да ми кажеш дали това, що видях, е шмекерия, или наистина имаш сила да предсказваш бъдещето?
Балони падна на колене пред царя и каза:
— Заклевам се. На драго сърце бих променила това, ако бях в състояние да го сторя.
Царят мълчаливо влезе в салона, където Кардов го очакваше. Той изглеждаше така унил, че Кардов каза:
— За Бога, какво има? Какво ви се е случило?
— Няма нищо — каза Александър, — хайде да тръгваме.
— Ваше Величество, искам да зная истината. Моля ви най-покорно. На вашето лице е изписан ужас, като че ли сте чули смъртната си присъда.
Александър се усмихна и каза:
— Ето що, видях смъртното си шествие, видях своето падане, своята смърт. И аз сам не зная какво беше!
— Тук се крие някаква шмекерия. Навярно са ви показали някаква картина в огледалото и аз се заклевам, че това е работа на нихилистите!
— На нихилистите ли? Спомнете си, Кардов, врачката не знаеше, че аз съм царят.
— Тогава, изглежда, съм се измамил. Навярно някой ни е подслушвал. Позволете, Ваше Величество, да вляза в онази стая и да пробода със сабята си човека, който ви заслепи.
— Не мърдайте от мястото си, Кардов! Веднага ще напуснете с мене тази къща и никому, дори и в смъртния си час, няма да издадете, че съм бил при тази жена. Желая да забравите всичко. Чухте ли, Кардов?