Сделката на капитан Ворпатрил
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #18
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-333-1
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сделката на капитан Ворпатрил». Краткое содержание книги:
— Според Биърли моята външност до такава степен надхвърля онова, което бараярците смятат за мутация, че ги кара да изпадат в недоумение — каза Риш. — Все пак ме предупреди да стоя далеч от бедняшките квартали, ако нямам охрана. Само дето не каза „бедняшки“, а… как беше бараярската дума?
— Пролетарски? — подсказа й Иван Ксав. — Плебейски?
— Пролетарски, това беше.
— Да, съветът е добър, поне докато не поопознаеш града.
За изненада на Тедж сервитьорът ги заведе на маса за петима, а две от местата вече бяха заети. Солиден тъмнокос мъж около четиридесетте, който не беше красавец, но определено правеше впечатление — остър нос и пронизващи светлокафяви очи, — стана да ги посрещне. Атлетичната руса жена с него, по-млада и по-висока, се усмихна широко. Не криеше интереса си към Риш, но не изглеждаше шокирана. Тези двамата очевидно не принадлежаха към „пролетариите“.
— Честит рожден ден, Иване — каза мъжът и му подаде ръката. — Поздравления, че доживя трийсет и пет.
— Има защо — каза Иван, стисна ръката му. — Тедж, Риш, това са моите приятели Дъв Галени и неговата съпруга Делия.
Русата жена им се усмихна топло, Галени се наведе по ворски над ръката на Тедж и измърмори: „Лейди Ворпатрил“, а с Риш се здрависа и каза: „Госпожице Риш“.
След като се настаниха, разгледаха менюто и им препоръчаха строганоф по воргарински, Тедж попита:
— Откъде се познавате? — Защото Галени категорично не беше бараярски вор: гласът му беше на образован и културен човек, но комарският акцент прозираше.
— С Делия се познаваме открай време — обясни Иван Ксав. — Баща й, комодор Куделка, работеше за чичо ми. Беше му адютант и секретар.
Горе-долу каквото работеше Иван Ксав сега.
— Чакай, това не е ли същият лейтенант, който измъкнал теб като бебе и майка ти от обсадената столица? През войната?
— Да, съвсем същият. Има още три дъщери, между другото. Къде са те, Делия? Мислех си, че няма да е лошо Тедж да се запознае с няколко бараярски жени на своята възраст.
Блондинката отговори:
— Мартя е с Енрике в окръг Воркосиган, работят по един от проектите на Марк. Карийн е на Ескобар с Марк. Не знам кога ще се върнат. А Оливия е в окръг Ворутиър с Доно. Вписва ли се граф Доно в графата, как мислиш?
— Не! — заяви Иван Ксав, после сякаш се поколеба. — А шегата ти беше тъпа.
Делия се ухили без грам притеснение. Галени вдигна ръка да скрие в шепа усмивката си.
— А вие откъде се познавате с Иван Ксав? — обърна се Тедж към Галени.
— С него се познаваме по-отскоро — отвърна той. — Тогава аз бях старши военен аташе в бараярското посолство на Старата Земя, а Иван, лейтенантче с жълто около устата, го назначиха за мой помощник. Преди… наистина ли минаха десет години?
— Единайсет — каза умърлушено Иван Ксав.
— Не е за вярване. — Бръчиците край очите на Галени се врязаха по-дълбоко.
Когато първото блюдо пристигна, Галени и Делия се заеха да разпитват поред Тедж и Риш за пътешествията им. Риш тъкмо им разказваше за станция Пол, когато Тедж, спомнила си внезапно за Морозов, фиксира с поглед Галени и попита с подозрение:
— Чакайте. Да не би и вие да сте от ИмпСи?
— Е, да, но тази вечер не съм на работа, гарантирам ви — увери я той.
Съпругата му обясни с гордост:
— От четири години Дъв оглавява комарския отдел на ИмпСи. Той беше от първите комарци, които влязоха в системата на Имперската служба.
Комодор Галени, както стана ясно след малко. Поредният ученик от школата на легендарния Саймън Илян. Но двамата с Иван Ксав, изглежда, наистина бяха приятели, а не просто наблюдаващ и наблюдаван. Макар че Галени определено беше наблюдаващ… но в случая не наблюдаваше Иван. Разговорът обхващаше най-разнообразни теми, но скоро у Тедж се породи впечатлението, че Галени и Делия се стремят най-вече към отговора на един въпрос — „Достатъчно добра ли е тя за Нашия Иван?“.
Беше… всъщност беше хубаво, че Иван Ксав има такива загрижени приятели. Докато растеше, Тедж беше заобиколена с внимателно подбрани другарчета, деца на висши служители на Къща Кордона, но сега всички те се бяха пръснали по вятъра. Или по-лошо — бяха преминали към новия режим. Опита се да състави списък на близки свои приятели, такива, които биха попитали: „Той достатъчно добър ли е за Нашата Тедж?“, но се сети само за хора от семейството — Чер, Риш, може би и Амири. Които също се бяха пръснали. Дано Чер беше стигнал жив и здрав на Ескобар.
Присъствието на Галени обясняваше отсъствието на Биърли, осъзна с известно закъснение Тедж — прикритието му на разпасан градски клоун би пострадало непоправимо, ако го видят да вечеря дружески с един от старшите офицери на ИмпСи.