През дивия Кюрдистан
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Румен Нейков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През дивия Кюрдистан». Краткое содержание книги:
«През дивия Кюрдистан» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «През страната на скипетарите» (том 5) и «Жут» (том 6).
— Разпозна ли двамата мъже?
— Само този ефенди. Беше доста тъмно, но го познах по фигурата.
— Как изглеждаше другият?
— По-дребен.
— Видяха ли те?
— Не, защото бях застанал зад вратата.
— Добре. Можеш да си вървиш!
Мъжът излезе.
— Е, ефенди, какво ще кажеш? — попита мютеселимът.
— Цялата вечер бях с теб.
— Но за няколко минути те нямаше, когато отиде да вземеш лампата. Тогава си измъкнал затворника и си бързал, защото те очаквахме.
Изсмях се.
— О, мютеселим, кога най-сетне ще станеш истински дипломат? Виждам, че системата ти наистина се нуждае от подсилване. Позволи ми да ти задам няколко въпроса. У кого беше ключът от външната врата на затвора?
— У мен.
— Могъл ли съм да изляза навън, дори и да съм искал?
— Не — отвърна турчинът колебливо.
— И с кого се прибрах вкъщи?
— Със Селим ага.
— Агата на арнаутите по-нисък ли е от мен или по-висок?
— По-нисък.
— А сега, Селим ага, питам те: бързо или бавно вървяхме?
— Бързо — отговори агата.
— Крепяхме ли се един друг?
— Крепяхме се.
— Мютеселим, може ли някой гарван, който грачи в кулата, да има нещо общо с беглеца?
— Ефенди, всичко е ясно като бял ден — учуди се той.
— Да, всичко е толкова просто и естествено, че ме обзема страх от обърканите ти мисли. Започвам сериозно да се притеснявам за теб. Беше взел ключа и никой не можеше да излезе от затвора. Това ти е известно. Тръгнах си с агата за къщи, и то по уличката, на която живее оня Ибрахим. И това ти е известно. И само въз основа на някакви си приказки, които са ти казали и които в крайна сметка служат за мое оправдание, искаш да ме съдиш? Бях твой приятел. Дадох ти и подаръци. Помогнах ти да заловиш махреджа, което ще ти донесе почести и повишение. Дадох ти лекарство, за да зарадвам душата ти, и за всичко това ми се отблагодаряваш, като искаш да ме тикнеш в затвора. Върви си! Разочарован съм от теб! И което е много жалко: недоверието ти се разпростира и върху арнаутския ага, чиято вярност познаваш. Той би воювал за теб, дори и да загуби живота си.
Селим ага като че ли се издължи с няколко сантиметра.
— Вярно е — потвърди той, като стисна дръжката на сабята си и опули очи. — Животът ми ти принадлежи, о, бей. Бих го дал за теб.
Доказателството беше твърде ярко. Исмаил бей помоли:
— Извинявай, ефенди! Ти си оправдан и аз няма да претърсвам жилището ти.
— Ще го претърсиш! Сам го искам.
— Вече няма смисъл.
— Настоявам да го направиш.
Мютеселимът стана и излезе навън.
— Ефенди, благодаря ти, че ме освободи от подозрението му! — каза Селим ага.
— Ще разбереш веднага, че ще направя още нещо за теб.
Когато Исмаил бей влезе отново, лицето му изразяваше досада. Той започна:
— Вън е баш чаушът, който трябва да отиде в Мосул…
— И който отведе моя башибозук, за да можеш да го разпиташ — го прекъснах аз. — Чу ли поне дума, че ме подозира?
— Не. Ифра само те хвалеше. Но кажи ми, какво да пиша на анадолския кази аскери за избягалия затворник?
— Пиши му истината!
— Това много ще ми навреди, ефенди. Мога ли да му пиша, че е умрял?
— Прави каквото знаеш.
— Ще ме издадеш ли?
— Не бих го направил, докато си мой приятел.
— Ще бъда!
— Но ако го заловиш отново или ако той щастливо се добере до родината си?
— Ще кажа, че сваленият мютесариф се е излъгал и е изпратил някой, за когото е мислел, че е Амад ал Гандур. И ако отново го заловя… Ефенди, няма ли да бъде най-добре, ако изобщо не го търся?
И това беше начин да се избави от бедата. За мен обаче бе добре дошъл.
— Но баш чаушът знае, че арабинът е избягал — вметнах предпазливо.
— Това е бил друг арабин — каза мютеселимът. — Някой си Абу Селман, който бе отказал да ми плати мито.
— Добре — казах аз. — Но тогава побързай, за да нямаш повече ядове с махреджа. Ако и той успее да се измъкне, ти си загубен.
— До един час конвоят ще тръгне.
— Направи ли опис на нещата, които Кямил ефенди носеше със себе си?
— Готов е. Подписан е от мен и Селим ага.
— Пропуснал си един подпис, мютеселим. Моя.
— Ефенди, той не е необходим.
— Но е желателен.
— Защо?
— Може да ме попитат в Мосул или Стамбул за тази работа, ако нещо не е наред. А и за теб ще е добре дошло да имаш един свидетел повече, защото предполагам, че Кямил ефенди ще те наклевети, за да си отмъсти.
Исмаил ефенди очевидно изпадна в неловко положение.