През дивия Кюрдистан
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Румен Нейков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През дивия Кюрдистан». Краткое содержание книги:
«През дивия Кюрдистан» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «През страната на скипетарите» (том 5) и «Жут» (том 6).
— Описът вече е приключен и запечатан — каза той.
— Покажи ми го! Беят отново стана и отиде в съседната стая.
— Ефенди — прошепна страхливо агата, — не издавай, че съм ти разказал всичко.
— Не се притеснявай!
Мютеселимът се върна, в ръката си държеше запечатано писмо. Без да се подвоуми, той ми го подаде.
Взех го, за да се уверя, че е истинското. При това така сгънах дългите страници, че се образува фуния и можех да погледна вътре. Тъй като писмото беше без плик, видях по някои думи, че Исмаил бей не ме мами, но цифрите, които ме интересуваха, не бяха на мястото, което можех да прочета. Но аз се престорих, че ги виждам, и зачетох бавно и високо:
— Четиристотин пиастри в злато и осемдесет и един в сребро. Мютеселим, отново трябва да разпечаташ писмото. Сбъркал си цифрите!
— Ефенди, това не е твоя работа!
— Само твоя ли беше, когато ти помогнах да заловиш Кямил ефенди и да му вземеш парите?
— Да — отговори турчинът безобидно.
— Добре! Но ти ми обеща пет хиляди пиастри, и още две хиляди отгоре, тъй като книжните банкноти нямат пълно покритие. Къде е тази сума?
— Казваш, че си ми приятел, а ме измъчваш.
— Казваш, че си ми приятел, а искаш да ме измамиш.
— Трябва да изпратя парите в Мосул.
— Да, всички пари на махреджа, както и часовника и пръстените. Ако го направиш, няма да искам нищо. Но ако не го направиш, искам моя дял.
— Не ти се полага нищо — възрази алчният комендант.
— Тогава и на теб не се полага, както и на Селим ага. Той получи ли нещо?
— Седем хиляди пиастри в банкноти — отговори бързо Исмаил бей, за да не даде възможност на измамения да му възрази.
Селим ага направи такава физиономия, че едва се удържах да не се разсмея гръмко.
— Е, добре — казах аз, — защо искаш тогава да задържиш моя дял?
— Ти си чужденец и не си на служба при мен.
— Прав си. Но тогава отстъпвам моята част за касата на султана. Кажи на баш чауша, че трябва да се отбие в жилището ми, преди да отпътува! Ще му дам моя отчет за анадолския кази аскери. Сбогом, мютеселим, и позволи ми довечера да те посетя отново.
Тръгнах към вратата, но още не бях стигнал до нея, когато той ми извика:
— Каква сума ще споменеш?
— Общо двайсет и пет хиляди пиастри, часовник и четири пръстена с брилянти.
— Колко искаш да получиш?
— Целия ми дял. Седем хиляди пиастри в банкноти или пет хиляди в злато или сребро.
— Ефенди, наистина нямаше толкова много злато!
— Мога добре да различа звука на златото от този на среброто, а кесията бе доста издута — повторих собствените му думи.
— Ти си богат, ефенди, и петстотин пиастри ще ти бъдат достатъчни.
— Две хиляди в злато, това е последната ми дума!
— Аллах керим, няма да мога!
— Тогава сбогом!
Отново закрачих към вратата. Исмаил бей изчака, докато я отворя, и отново ме повика. Аз не се спрях и бях вече на улицата, когато дочух забързани стъпки. Беше Селим ага, който ме върна обратно.
Когато отново пристъпих в селямлъка, коменданта го нямаше, но скоро се появи от съседната стая. Погледът му беше мрачен и враждебен, а гласът му звучеше дрезгаво, когато ме попита:
— Значи искаш две хиляди?
— В злато.
Исмаил бей седна и отброи на килима двадесет монети от по сто пиастри.
Наведох се, взех парите и ги прибрах. Той изчака малко и после, свъсвайки чело, ме запита:
— И ти не ми благодариш?
— Аз? Напротив, очаквам ти да ми благодариш, защото ти подарих три хиляди пиастри.
— Платено ти е и нищо не си ми подарил. Кога ще отпътуваш?
— Още не знам.
— Съветвам те да напуснеш града още днес.
— Защо?
— Получи златото си, сега върви! Но не се връщай никога вече!
— Мютеселим, овладей се, иначе ще ти върна обратно пиастрите и ще напиша отчета си. Ако ми харесва да остана, ще остана и ако дойда при теб, трябва да ме посрещнеш учтиво. Но за да премахна грижите, притиснали твоето сърце, ще ти кажа, че ще отпътувам още днес. Преди това обаче ще дойда, за да се сбогувам с теб, и, надявам се, ще се разделим с мир.
Най-сетне напуснах повелителя на Амадие и се върнах при спътниците си. Още преди да стигна до къщата, срещнах отделение арнаути, които плахо се отдръпнаха и ме пропуснаха покрай себе си. Пред вратата стоеше Мерсинах, която гледаше след тях. Лицето й пламтеше в гняв.
— Ефенди, случвало ли ти се е някога подобно нещо? — извика тя вместо поздрав. — Мютеселимът претърси къщата на своя арнаутски ага. И знаеш ли какво и кого търсеха?
— Не, кажи?
— Избягалия арабин! Да търсиш беглец при пазача на затвора! Но този Селим ага, само да се върне вкъщи, ще му кажа аз какво бих направила на негово място!