През дивия Кюрдистан
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Румен Нейков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През дивия Кюрдистан». Краткое содержание книги:
«През дивия Кюрдистан» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «През страната на скипетарите» (том 5) и «Жут» (том 6).
— Но, ефенди, ако открием при теб затворника, ще бъда принуден да те задържа.
— Няма да се съпротивлявам.
— Не мога да те пусна сега да се прибереш вкъщи. Трябва да бъда сигурен, че няма да дадеш заповед да укрият затворника.
— Добре. Но аз ще ти кажа, че спътниците ми няма да допуснат никой да претърси къщата. Те ще стрелят срещу всеки, който се осмели да пристъпи прага.
— Тогава им пиши, че трябва да пуснат хората ми.
— Ще го направя, Селим ага ще занесе писмото.
— Не. Той може да е съучастник и да предупреди спътниците ти.
— Охо, арнаутският ага ти е верен и не знае нищо за местонахождението на затворника. Нали така, Селим ага?
— О, мютеселим — обърна се агата към своя началник. — Кълна ти се, че нямам никаква представа и че ефенди също е невинен.
— Във второто не можеш да се закълнеш, но в първото ми се иска да ти повярвам. Ефенди, ще дойдеш с мен, за да обсъдим по-нататък тази работа. Ще те изправя пред хората, които те обвиняват.
— Това искам и аз.
— Един от тях можеш да чуеш и сега.
— Кой е той?
— Арнаутинът, който заради теб е затворен. Днес още веднъж минах по килиите и питах всеки затворник дали е видял нещо. Отидох и при него и чух работи, които много могат да ти навредят.
— Възможно е. Той иска да си отмъсти. Но не е ли по-добре, ако първо изпратиш някой човек в къщата? Той трябва да доведе Халеф Омар. Халеф ще се убеди тогава, че лично съм дал съгласието си да претърсите жилището.
— Ще говориш ли с Хаджи Халеф само в мое присъствие?
— Да.
— Тогава ще наредя да го доведат. Исмаил бей извика един арнаутин и му даде съответната заповед. После Селим ага отвори килията, в която беше затворен бившият гавазин на англичанина.
— Стани — заповяда му кратко мютеселимът — и повтори това, което ми каза днес!
— Линдси бей е англичанин. Той нае мен и един преводач от Мосул. На преводача е разказал, че търси един човек, който е тръгнал да освобождава някакъв затворник.
Значи мистър Крилат бик все пак се беше раздрънкал.
— Назова ли ти името на този човек?
— Не.
— Линдси бей казвал ли е на преводача името на затворника, който трябва да бъде освободен?,
— Не.
— А споменавал ли е мястото, където този затворник лежи?
— Не е споменавал.
— Исмаил бей, това ли е всичко, което този арнаутин има да ни каже?
— Да.
— Но то не е нищо. Селим ага, затвори отново! О, мютеселим, ти наистина си толкова голям дипломат, че в Стамбул сигурно ще те похваля! И тогава ще се затичат да ти дадат още по-голяма служба. А може би султанът дори ще те направи наместник на Багдад. Хаджи Линдси бей търси някакъв човек. Казал ли е, че аз съм този човек? Той искал да освободи един затворник. Казал ли е, че е твоят затворник? Ще напусне ли англичанинът страната си, която е отдалечена оттук на кажи-речи, хиляда дни път с камила, и то за да освободи някакъв арабин от затворничество?
— Но ти си приятел на Амад ал Гандур.
— Казвам ти, че никога не съм го срещал, преди да го видя тук, в килията. Хаджи Линдси бей не разбира турски и арабски и неговият преводач не можеше да говори добре английски. Кой знае какво е чул и разбрал този човек. Може би англичанинът го е баламосвал.
— Но нали Линдси бей не говори?
— Тогава все още говореше. Той даде обет едва по-късно.
— Ела, чуй и останалите свидетели! Слушай! Чука се на вратата. Сигурно е твоят слуга.
Той отвори външната врата. Арнаутинът бе довел Халеф. Казах му, че разрешавам да се претърси къщата, и добавих:
— Ще докажа на мютеселима, че съм негов приятел. Хората може да огледат навсякъде. Сега върви!
— А къде отиваш ти?
— При Исмаил бей.
— Кога ще се върнеш?
— Още не зная.
— Сихди, за един час могат да бъдат свършени и уговорени много неща. Ако не се върнеш дотогава, ще дойдем да те вземем.
Халеф тръгна. Исмаил бей го изгледа замислено. Мъжественото излъчване на моя дребен Халеф му беше направило впечатление.
След това се отправихме за жилището на мютеселима. В преддверието на неговия селямлък имаше много чиновници и слуги. Той махна с ръка на един от чиновниците, който влезе с нас. Седнахме, но чибук не получих.
— Това е човекът — каза беят, като посочи чиновника.
— Какъв човек?
— Видял те е в уличката, която води към затвора. Ибрахим, разказвай!
Чиновникът видя, че съм на свобода. Той ме погледна разколебан и започна разказа си:
— Идвах от двореца, о, бей. Беше по късна доба, когато отворих къщната врата. Тъкмо се канех да я заключа, и дочух припрени стъпки. Двама мъже бързаха много. Единият подкрепяше другия, а той бе останал без дъх. На ъгъла се изгубиха и веднага след това дочух крясък на гарван.