Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

Думичката „също“ така трогателно нежно и укорително се отрони от устата на Швейк, че ръката на поручика се отпусна.

Но Швейк продължи:

— За такава малка грешка господинът не трябваше да се ядосва толкова. Той наистина би трябвало да има шестдесет до седемдесет хиляди косъма, както пишеше в оная статия, дето се обясняваше колко косъма трябва да има нормалният човек на главата си. На мене никога не ми е идвало на ум, че съществува някакъв плешив генерал-майор. Това, дето се вика, е трагическа грешка. Та то всекиму може да се случи, като направи някоя забележка, а другият веднага се хване за нея. Веднъж шивачът Хивъл ни разправяше как пътувал преди години. Потеглил от мястото, където работел в Щирия, и през Леобен205 се насочил към Прага. Носел си и шунка, която купил в Марибор206. Пътувал си той във влака и мислил, че е единствен чех между пътниците. Когато при Сен Мориц започнал да си реже от шунката, господинът, който седял срещу него, започнал да ѝ прави мили очи, а от устата му потекли лиги. Като видял това, шивачът Хивъл казал: „Ще ти се, а, мизерник с мизерник!“ А господинът му отговорил на чешки: „Разбира се, че ми се ще, ама не даваш.“ И така те, преди да стигнат в Будейовице, излапали цялата шунка. Господинът се наричал Войтех Роус.

Поручик Лукаш изгледа Швейк и излезе от купето. Малко след като беше седнал отново на мястото си, на вратата се показа откровеното лице на Швейк:

— Господин поручик, разрешете да доложа. След пет минути ще бъдем в Табор. Влакът стои пет минути. Няма ли да заповядате да намеря нещо за хапване? Преди години тук имаше много хубава…

Поручикът подскочи разярено и в коридора каза на Швейк:

— Още един път ви обръщам внимание, че колкото по-рядко ми се мяркате, толкова по-щастлив ще се чувствувам. Най-щастлив обаче бих бил, ако можех изобщо никога да не ви виждам и бъдете сигурен, че ще се погрижа за това. Да не сте се мярнали повече пред очите ми. Дим да ви няма, говедо такова, глупак.

— Слушам, господин поручик.

Швейк изкозирува, обърна се кръгом и с маршировка отиде в края на коридора, където седна на кондукторската седалка в ъгъла и подхвана разговор с някакъв железничар:

— Моля ви се, може ли да ви запитам нещо?

Железничарят, без да прояви някакво желание за разговор, слабо и апатично кимна с глава.

— При мене идваше — разприказва се Швейк — един добър човек, Хофман се казваше. Той твърдеше, че тия внезапни спирачки никога не действуват и изобщо целият механизъм не функционирал изправно, когато се дръпнела тая дръжка. Право да си кажа, никога не съм се интересувал от тия неща, но щом като съм спрял вниманието си върху тоя апарат за вдигане на тревога, бих искал да зная каква е работата, та ако някой път случайно ми стане нужда…

Швейк стана и заедно с железничаря се приближи до внезапната спирачка „При опасност“.

Железничарят сметна за свое задължение да обясни в какво се състои механизмът на принудителната спирачка: