Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Микаел Блумквист не бе ходил до Салтшьобаден близо две години. Беше гостувал на Ерика и съпруга ѝ няколко пъти, което смяташе за недостатъчно.
Микаел нямаше никаква представа как се развиват семейните отношения между Ерика и Грегер. Познаваше я от осемдесетте години на миналия век и възнамеряваше да продължи да поддържа интимни отношения с нея, докато не остарее толкова, че да не може да се изправи от инвалидната количка. Бяха прекратили връзката си само за един кратък период в края на осемдесетте, след като и двамата сключиха брак. Това прекъсване на отношенията им продължи близо година, след което изневериха на половинките си.
За Микаел историята приключи с развод. От своя страна Грегер Бакман, съпругът на Ерика, реши, че подобна дългогодишна страст вероятно е много силна и че не може да се надява каквито и да било обществени или морални правила да задържат единия надалеч от леглото на другия. Обясни също, че няма да рискува да загуби Ерика по начина, по който Микаел бе загубил съпругата си.
Когато Ерика му призна за изневярата си, Грегер почука на вратата на Микаел Блумквист. Микаел очакваше посещението му със страх – чувстваше се като пълен гадняр. Ала вместо да го удари по мутрата, Грегер Бакман му предложи да излязат и да пообиколят заведенията. Минаха през три кръчми в Сьодермалм, преди да се напият достатъчно, за да подхванат сериозен разговор. Проведоха го на една пейка в парка при площад Мариаторет по изгрев слънце.
На Микаел му бе трудно да повярва на ушите си, когато Грегер Бакман съвсем откровено му обясни, че ако се опита да провали брака му с Ерика Бергер, ще го посети отново, този път в трезво състояние и с тояга в ръка. Ала докато отношенията им се основават на плътски страсти, на невъздържаност и липса на самоконтрол, той нямал нищо против.
Така Микаел и Ерика продължиха връзката си с одобрението на Грегер Бакман, без да се опитват да се крият от него. Микаел знаеше, че Грегер и Ерика все още са щастливи заедно. Приемаше, че Грегер напълно се е примирил с връзката им – стига да ѝ се приискаше, което се случваше доста често, Ерика трябваше само да вдигне телефона и да му обясни, че възнамерява да прекара нощта у Микаел.
Грегер Бакман никога не бе отправял критична дума към Микаел. Дори напротив, изглежда смяташе, че връзката му с Ерика е добра за брака им и че собствената му обич към Ерика расте, защото знае, че не може да я приеме за даденост.
Микаел обаче никога не се бе чувствал добре в компанията на Грегер. Тя му напомняше, че дори и най-освободените връзки си имат цена. Затова бе посещавал Салтшьобаден изключително рядко – когато Ерика организираше някакво тържество и отсъствието му щеше да се сметне за един вид демонстрация.
Тази нощ обаче спря пред къщата им от двеста и трийсет квадратни метра. Не му харесваше особено, че носи лоши новини, но въпреки това решително постави пръст на звънеца и го държа натиснат в продължение на четирийсет секунди, докато не чу шум от приближаващи стъпки. Грегер Бакман му отвори, загърнат през кръста с хавлия, със сънено и ядосано изражение на лицето, ала бързо се разсъни, като видя любовника на съпругата си да стои на стълбите пред него.
– Здравей, Грегер – рече Микаел.
– Добро утро, Блумквист. Колко е часът?
Грегер Бакман бе рус и слаб. Имаше страшно много косми по гърдите и почти никаква коса на главата. Брадата му бе поне на седмица, а над дясната му вежда се виждаше голям белег, получен при един сериозен инцидент с платноходка отпреди доста години.
– Малко след пет – отвърна Микаел. – Би ли събудил Ерика? Трябва да говоря с нея.
Грегер Бакман предположи, че след като Микаел бе преодолял нежеланието си да посещава Салтшьобаден и да го вижда, то трябва да се беше случило нещо извънредно. Освен това, ако се съдеше по външния му вид, той имаше отчаяна нужда от един грог или поне от легло, където да си отспи. Затова отвори вратата и пусна Микаел вътре.
– Какво се е случило? – попита Грегер.
Преди Микаел да успее да отговори, Ерика вече слизаше по стълбите от горния етаж, като едновременно пристягаше колана на белия си хавлиен халат. Тя се спря на половината път, като видя Микаел да стои в коридора.
– Какво?
– Даг Свенсон и Мия Бергман – рече Микаел.
Изражението на лицето му веднага издаде какви новини носи.
– Не! – тя закри уста с ръка.
– Идвам направо от полицията. Даг и Мия бяха убити нощес.
– Убити?! – възкликнаха Ерика и Грегер в един глас.