Пътят на кралете (том II)

— Наред ли е всичко? — попита Кабсал и пристъпи към нея.

— Извинете ме — отвърна тя. — Направих… направих грешка.

Той се намръщи. Ясна вдигна поглед и сбърчи чело.

— Няма нищо — рече Кабсал. — Вижте, хайде да си хапнем малко хляб и сладко. Можем да се успокоим и след това да довършите. Не ме интересува…

— Трябва да вървя — прекъсна го Шалан и почувства, че се задушава. — Съжалявам.

Тя се шмугна край втрещения ардент, бързо излезе от нишата, като при това заобиколи отдалеч мястото на онази фигура от скицата. Какво не беше наред с нея?

Завтече се към платформата и подвикна на паршите да я свалят. Погледна през рамо. Кабсал стоеше в преддверието и гледаше подире й. Стъпи на платформата, стиснала скицника в ръка и с препускащо сърце. Успокой се, каза си тя и се облегна на дървените перила, когато паршите започнаха спускането. Вдигна поглед към празната площадка горе.

И установи, че примигва и Запаметява сцената. Пак почна да скицира.

Движенията й бяха стегнати, скицникът се опираше на скритата й ръка. За осветление разполагаше само с двете малки сфери отстрани, където трептяха обтегнатите въжета. Действаше без за мисли, просто рисуваше, приковала поглед нагоре.

Погледна рисунката. На площадката стояха две фигури с твърде прави, като че метални, роби. Бяха приведени напред и я гледаха как си отива.

Пак погледна нагоре. Площадката беше празна. Какво става с мен?, помисли Шалан с нарастващ ужас. Когато платформата докосна пода, тя забързано се отдалечи с шумолящи поли. Едва не изтича вън от Булото. Спря се на прага, без да обръща внимание на старшите слуги и ардентите, които я гледаха объркано.

Къде да отиде? Пот се стичаше по лицето й. Къде отиваш, когато полудяваш?

Вряза се в тълпата в главния корпус. Беше късен следобед и бързането за вечеря беше започнало — слуги бутаха колички с храна, светлооки крачеха към покоите си, учени пристъпваха с ръце зад гърбовете. Шалан се спусна сред тях, кокът й се освободи и иглата падна с тракване на земята. Червените й коси се разстилаха по гърба. Задъхана и разрошена стигна до преддверието към покоите на Ясна и погледна през рамо. Сред навалицата, хората, между които мина, я гледаха объркано.

Почти против волята си примигна и взе Спомен. Вдигна скицника, стисна въглена в хлъзгавите си пръсти и бързо нарисува пълното с хора помещение. Само едва загатнати щрихи. Мъжете като линии, жените като криви, наклонени стени от камък, настлан с килими под, изворчета светлина от сферите в накачените по стените лампи.

И пет фигури със символи вместо глави, черни корави роби и пелерини. Всеки от символите беше различен, усукан, непознат за Шалан. Висяха над торсовете без шии. Невидимите фигури минаваха през тълпата. Като хищници. Следваха Шалан неотклонно.

Само си въобразявам, опита да си каже тя. Претоварена съм, твърде много неща ми тежат. Дали тези фигури изобразяваха нейната вина? Потиснатостта от това, че предава Ясна и лъже Кабсал? От нещата, които направи преди да напусне Я Кевед?