Пътят на кралете (том II)

— Мога да разбера защо искате да се върнете и да бъдете заедно с него. Но Вие вероятно няма да се откажете напълно от учението. Ще се върнете при Ясна.

— А тя няма да стои вечно в Карбрант. Местеше се почти непрестанно през последните две години.

Кабсал се загледа напред, докато се изкачваха. След малко трябваше да се преместят на друга платформа за следващите нива.

— Не трябваше да прекарвам толкова време с Вас — рече той накрая. — Старшите арденти мислят, че съм прекалено разсеян. Никога не им се нрави някой от нас да започне да поглежда вън от ардентията.

— Правото Ви да ухажвате някого е защитено.

— Ние сме собственост. Правата на даден човек могат да са защитавани и в същото време той да не бъде насърчаван да ги упражнява. Отклонявах се от работа, не се подчинявах на висшестоящите… Докато ухажвах Вас, ухажвах и бедите.

— Не съм Ви молила за това.

— Но и не ме разубедихте.

Тя нямаше какво да отговори на това. Само усети как у нея се надига тревога. Лека паника, желание да побегне и да се скрие. В годините, когато живееше в почти пълно усамотение в бащиното си имение, тя не беше и мечтала за подобна връзка. Това ли е?, помисли тя, обзета от нарастваща паника. Връзка? При идването й в Карбрант, нейните намерения бяха толкова праволинейни. Как стигна до това, че рискува да разбие сърцето на един мъж?

И за свой срам, тя призна пред себе си, че учението ще й липсва повече от Кабсал. Щом се чувства така, означава ли това, че е ужасна личност? Наистина беше привързана към него. Беше приятен. Интересен.

Кабсал я гледаше и в очите му се четеше копнеж. Като че ли… Отче на Бурята, той като че ли наистина беше влюбен в нея. Не трябваше ли и тя да се влюби в него? Не мислеше, че е така. Просто беше объркана.

Когато стигнаха края на платформите за вдигане в Паланеума, Шалан направо изтича в Булото. Кабсал я последва. Но, за да стигнат до нишата на Ясна, трябваше да ползват и от тукашните платформи и тя скоро отново се озова затворена с него.

— Бих могъл да дойда — тихо каза Кабсал. — Да се върна с Вас в Я Кевед.

Шалан се паникьоса още повече. Тя едва го познаваше. Да, често си бъбреха, но не и за важни неща. Ако напуснеше ардентията, щяха да го понижат до десети дан — това беше почти до нивото на тъмнооките. Нямаше да има пари или дом и положението му щеше да е почти толкова лошо, колкото на нейното семейство.

Семейството. Какво ли щяха да кажат братята й, ако се върнеше с един непознат? Още един човек, който да стане част от техните проблеми и да се запознае с техните тайни?

— От израза на лицето Ви разбирам, че такъв вариант няма — каза Кабсал. — Излиза, че погрешно съм изтълкувал някои много важни знаци.

— Не, не е това — бързо отговори Шалан. — Просто… О, Кабсал. Как очаквате да намерите смисъл в моите действия, след като дори аз самата не мога? — тя докосна ръката му и го обърна към себе си. — Не бях честна с Вас. И с Ясна. И със себе си, което е най-вбесяващо. Съжалявам.

Той вдигна рамене и видимо се помъчи да изглежда безгрижен.