Танцуващият с духове
- Автор: Кейз Джон
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-061-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
Уилсън беше изправен пред същата дилема като другите мъже от групата. Не разполагаше нито с времето, нито с търпението да съблазнява и ухажва. Попълването на формулярите в сайта на мадам Пулетска го уреждаше идеално — дирижирано ухажване, което не изискваше мислене, планиране или усилия.
1. Цветя
2. Писма
3. Шоколадови бонбони
4. Бельо
5. Телефонни обаждания
6. Среща
7. Брак
Разбираше, че „украинските невести“ не биха били на пазара — не биха публикували свои снимки в интернет, готови да напуснат дом и родина при първото приемливо предложение, — ако не беше отчаяното им желание да избягат от едно безнадеждно бъдеще. Затова красива и добре образована жена като Ирина беше, ако не за продан, то поне „на пазара“. Не на свободния пазар обаче. Ирина имаше право да отхвърля обожатели. Но Уилсън подозираше, че опре ли ножът до кокала, Ирина най-вероятно би приела повечето от американците, които стояха сега от подветрената страна на внушителната мадам Пулетска.
Колкото до плюсовете на Ирина, тя имаше всичко необходимо. И още повече, стъпеше ли в Невада, щеше да е в чужда страна, на хиляди мили от дома си. Или с други думи — щеше да е напълно зависима от съпруга си, без приятели, към които да се обърне, когато положението се промени драстично. Щеше да е негова. Наистина негова.
— А, господин Уилсън — изчурулика мадам и го стисна за лакътя. — Веднага ви познах.
Уилсън погледна към другите от групата.
— Заради табелката с името? — попита той и посочи обточения с червена ивица бадж с надпис „Здрасти“ на ревера си.
Мадам Пулетска, изглежда, се стъписа. После схвана, че се е пошегувал, и избухна в звънкия си момичешки смях.
— Много си забавен — каза тя и го сръчка с пръст. — Освен това си дори по-красив, отколкото на снимката. Наистина!
Уилсън поклати скромно глава. Мадам преброи присъстващите, после с бързо движение прибра посрещаческата табелка в огромната си червена чанта и извади папка с твърди корици. Направи поименна проверка, като местеше делово поглед от баджовете с имената на мъжете към списъка в папката си.
— Всички са тук! — обяви ентусиазирано тя, после ги подкара към изхода на терминала. — А сега — към вана. — Излязоха през автоматичната врата, всеки повлякъл куфар на колелца след себе си.
— Като овце сме — измърмори един от мъжете.
— Беее — вметна веднага Уилсън.
Изблик на нервен смях. Все едно не бяха чували по-смешно нещо в живота си.
Едър мъж с избеляла тениска натика куфарите в задното отделение на вана, после се обади по мобилния си телефон. Мадам П. се опита да отвори плъзгащата се врата и Уилсън побърза да й помогне, което му спечели нова доза лигав смях от нейно височество.
— И силен също — не пропусна да отбележи тя.
Той завъртя очи.
— Повечето от нас са изключителни експерти по минивановете. — Още смях.
„Мили Боже — въздъхна вътрешно Уилсън, — все едно съм Еди Мърфи.“
— Е, всички сме тук, така че да тръгваме — каза мадам П., разбързала се внезапно. Пъхна папката в чантата си. Обърна се към притихналите мъже на задните седалки и каза с усмивка: — Сигурно сте уморени и искате да си подремнете и да се освежите преди следобедния чай с дамите. Започва в два часа — предупреди ги тя, после се ухили до уши и размаха заканително пръст. — Не закъснявайте.
Една от чудатостите на ситуацията беше прекомерното благоприличие, което имаше за цел да смекчи търговския аспект на договорката. След месеци на задължителни писма, цветя и шоколадови бонбони следваше двучасова среща на живо, но в група и под зоркия поглед на мадам. После „туристически час“ на следващия ден, а след това — „вечеря с танци“.
„Романтичните туристи“ бяха настанени във второкласен хотел на шумна улица близо до центъра на града. Мадам П. им даде три часа и настоя да си сверят часовниците. Все едно бяха на летен скаутски лагер.