Танцуващият с духове
- Автор: Кейз Джон
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-061-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
— Добкин и Шрагер са доста възрастни. — После, изглежда, му хрумна нещо и той размаха пръст във въздуха. — Няма да се отказваме! — Стана и прекоси стаята. Отвори вратата, подаде глава в коридора и изстреля някаква заповед. После се върна при бюрото си и седна усмихнат. — Ето това е моята задача — да свързвам „теслианците“. Това е нашата мисия — или поне част от мисията ни — в международното общество „Тесла“. — После събра отново пръстите на ръцете си като кула и се облегна назад.
Мина минута, а после на вратата се потропа. Влезе млада жена с голям кафяв плик в ръце. Даде плика на Новакович, усмихна се на Бърк и излезе. Директорът бръкна в плика и извади тесте черно-бели снимки.
— От банкета са. Не знам дали приятелят ви е присъствал, но… — И бутна снимките към Бърк.
Бърк прехвърли пет-шест снимки, преди да открие търсеното — Д’Анкония, прав с питие в ръка и потънал в сериозен разговор с група хора.
— Ето го! — каза Бърк и посочи физиономията с привлекателни черти на мъжа, който го беше посетил в дъблинския му офис.
Новакович се наведе да погледне.
— Кой от всичките? Този ли? Но това е Джак! Джак Уилсън!
— Да бе! — възкликна Бърк. — Вярно че така се казваше! Джак Уилсън.
— Нямате си представа колко се зарадвах да го видя най-после. Пишехме си от години. И тази година най-сетне се срещнахме очи в очи. Все едно си видял стар приятел.
— Страхотно — каза Бърк, — но… знаете ли как бих могъл да се свържа с него?
— Разбира се! — каза музейният директор. — Всичко е в компютъра. — Въведе няколко команди, смръщи вежди. — Телефонен номер нямам за съжаление. Но има имейл! Адрес — също! — Поклати глава и се ухили. — Джак Уилсън! — Принтерът зажужа отново и след миг Новакович подаде разпечатката на Бърк.
Джак Уилсън
пощенска кутия 2000
Уайт Диър, Пенс. 17887
j_p482wl@midpa.net
— Тези данни са валидни, така ли?
— Естествено! Адресът му си е все същият. От години си пишем писма.
— И смятате, че сега Уилсън е в Пенсилвания?
Новакович вдигна рамене.
— Да, може би. Но когато тръгна оттук, от Белград, каза, че отива на езерото Блед.
— Това близо ли е?
— Не, не. В Словения е. Прекрасно място. Планината, езерото, старите хотели… фантазия. — Сви пръсти и ги целуна за илюстрация. — Тито е имал вила там.
— И смятате, че е възможно Уилсън още да е там?
Новакович изкриви лице.
— Не, не, не! Отиде да види тетрадките. Няколко дни, седмица. Но месеци — не.
— Тетрадки?
— Много специални — каза Новакович. — Архивът на Тесла го съхраняваме тук, в музея. Но не и засекретените неща. Тях ги е прибрало вашето ФБР. Много отдавна. Пратили ги с влак в Лос Аламос. Където правят бомби, нали? Но Лука Чеплак пази тетрадките на баща си. Баща му пишел всеки божи ден — маестрото направи това, маестрото направи онова — и така цели трийсет години. Виждал съм ги с очите си. А на места самият Тесла е писал по нещо в тетрадките. Тях отиде да види Джак.
Бърк кимна, но явно е изглеждал озадачен, защото Новакович продължи:
— Бащата на Лука, Юри Чеплак, бил лабораторен асистент на Тесла в Ню Йорк, после и в Колорадо Спрингс, после пак в Ню Йорк. Изписал е стотици тетрадки! И сега те са на Лука. Но дава ли ни ги той? Не! Упорит старец. Единак. Заради тетрадките много хора ходят при него. И понякога му носят подаръци.
— Какви?
— Водка — каза намръщен Новакович. — Да знаете, че вашето ФБР лъже за маестрото. Казват, че не си водел записки, че запаметявал всичко, че не правел макети, че не планирал експериментите си стъпка по стъпка. Само че това са… — той се усмихна и вдигна поглед към тавана, сякаш търсеше най-точната дума —… бабини деветини.
Бърк се засмя.
— Та този човек, Чеплак…
— Юри усетил, че се задава война, и се прибрал вкъщи.
— За Втората световна говорите, нали?
— Да, разбира се. Онази война. Юри взел тетрадките със себе си. Войната свършила. После започнала Студената война. А през Студената война тетрадките не ходят никъде.
— Останали при сина му — предположи Бърк.
— Не, Лука отишъл в Австралия, а тетрадките останали тук. Лука бил физик в един тамошен университет — в Пърт. Прибрал се чак когато баща му починал. Шестдесета-шестдесет и пета. Там някъде.
— А след това?
— Бил е преподавател в Загреб. Но това е било отдавна. Вече от десетина години не работи. Така че нещата могат и да се променят.
— В какъв смисъл? — попита Бърк.
— Надявам се Лука най-после да ни даде тетрадките. Помолих Джак Уилсън да говори с него, но… Лука май много държи на посетителите си. Хората идват да видят тетрадките, водят го на обяд, черпят го… — Музейният директор разпери ръце.