Танцуващият с духове
- Автор: Кейз Джон
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-061-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
— Чакай да кажа на Татяна.
Погали чантата и завъртя тялото си към него. Вдигна брадичка и го целуна по устните. Уилсън за пръв път усети мекото цветно ухание на парфюма й. В комбинация с топлината на дъха й и с погледа в очите й ароматът го развълнува по начин, забравен от години. Не беше изпитвал подобно нещо, откакто го тикнаха в затвора.
— Имам нещо за теб — каза той. — Нещо, което да сложиш в чантата.
Очите й се разшириха.
— Какво?
Той й връчи самолетна брошура, която съдържаше двупосочен билет първа класа от Одеса до Лас Вегас през Москва и Ню Йорк. Вече беше говорил с мадам П. за датата и тя го бе уверила, че визата на Ирина ще стане навреме. Документите били готови. Оставало само мадам П. да предостави доказателства, че Уилсън се е срещнал с Ирина лично. А това беше повече от лесно. Беше го снимала с Ирина, беше направила и копие на печата в паспорта му. Ирина щеше да лети за Вегас на шестнадесети юни. Така Уилсън щеше да се ожени и да пристигне в ранчото навреме за лятното слънцестоене.
Датата беше важна. В известен смисъл беше ключова.
Ирина ахна при вида на билета.
— Първа класа! — изчурулика тя, връщайки го към настоящето, а после видя стодоларовите банкноти, които Уилсън беше пъхнал в брошурата под билета.
— О, Джак! — възкликна тя, броейки тайно банкнотите.
После го целуна отново. В очите й блестяха сълзи.
— Можеш да си купиш рокля… или да ги дадеш на родителите си. Годежен дар. Като това. — Извади пръстен от джоба на сакото си и го сложи на пръста й.
Ирина беше поразена.
— О, Джак. Много е красив.
На следващата сутрин мадам П. ги натовари в „луксозен автобус“, който ги закара при Нерубайските катакомби и Музея на партизанското величие. Мадам им раздаде билетите и ги предупреди строго:
— Следвайте екскурзовода. Не се изкушавайте да изследвате сами. Всяка година хора изчезват в катакомбите и повече никой не ги вижда.
Това напомни на Уилсън за организираните екскурзии от гимназията. Всъщност цялото това „романтично пътуване“ беше като ехо от онези дни, само дето притеснените момчета и кискащите се момичета бяха заменени от притеснителни мъже и жени с приглушен смях. Всяка двойка получи фенерче. Държаха се за ръце. Ръката на Ирина лежеше, малка и хладна, в неговата.
Екскурзовод се оказа самата мадам П. Обясни им, че катакомбите били бивши мини за добив на варовик — същия варовик, с който е построена Одеса. С течение на годините тунелите се превърнали в предпочитан маршрут за контрабандистите.
Ирина стисна ръката му.
— Но тук, в Нерубайско — продължи мадам, — живяла малка армия от смели партизани по време на Втората световна война. — По стените имаше снимки и картини, които показваха какъв е бил животът на партизаните под земята между нападенията над влакове и опитите им да препънат нацисткото настъпление.
На един завой Уилсън целуна Ирина. Тя притисна тяло в неговото. Уилсън изгаси фенерчето. Сигурен беше, че и другите двойки се занимават със същата дейност. Подозираше, че мадам П. е избрала тази забележителност, вместо някой добре осветен музей например, именно за да насърчи подобно поведение. Ако се съдеше по звуковия фон, една от двойките вдясно не се беше задоволила с целувки и прегръдки.
Ирина простена и го целуна отново. Целувката й беше страстна и умела — Уилсън не хранеше илюзии за недостиг на сексуален опит от нейна страна, какво остава за девственост. Жените бяха изследвани за СПИН и други предавани по полов път болести, а макар да не съществуваше общовалиден тест за плодовитост, бъдещите женихи бяха получили резултати от гинекологични прегледи и справки за семейната история на дамите, които показваха, че не съществуват очевидни признаци за безплодие.
Накрая всички последваха подскачащото фенерче на мадам П. към изхода. Ирина примижа и разтърка очи, когато излязоха под ярката дневна светлина. Все едно излизат от следобедна кинопрожекция, помисли си Уилсън.
— Аз голям късмет — каза Ирина. — Другите мъже не толкова… — Поклати глава и разцъфна в усмивка.
Абитуриентски бал. Най-много на това приличаше вечерята с танци, макар да присъстваха само дванайсет двойки. Малък дансинг, маси за шестима със скъпернически букетчета в средата, украсена с цветя арка (за снимки). Кавалерите бяха в тъмни костюми с карамфил на ревера; дамите — с дълги рокли. Трио музиканти — вокалистът с яркочервена кичара — произвеждаше еклектична смесица от музикални парчета. Вечеринката може и да приличаше на фалшив абитуриентски бал, но Ирина беше истинска и осезаема в ръцете му.