Танцуващият с духове

— Дето казах за любовта? — попита тя. — Не ти харесва?

Той издаде звук, който трябваше да мине за смях, но прозвуча като нещо друго.

— Понякога получавам пристъпи на главоболие — само дето не е точно болка. Просто… пречи ми да виждам добре. Но не трае дълго — побърза да добави той.

— Това е зрителна мигрена — обяви тя, като произнесе „мигрена“ неправилно.

Уилсън се изуми.

— Точно така, но… ти откъде знаеш?

— Ти забравил. Аз ходи в медицинско училище, преди да спра, за да работя. Ще питам мадам Пулетска дали може тръгнем.

Мадам П. цъфна веднага и закръжи около Уилсън. Приличаше му на пищящата фигура от прочутата картина на Едвард Мунк — бяло лице, заобиколено от аури в различен цвят. Съпругът й беше като зловеща черна сянка, която излъчва мрак на вълни. А после изобщо спря да вижда.

Ирина стискаше ръката му и говореше бързо на руски с мадам. Уилсън не разбираше и дума, но смисълът на разговора се подразбираше по тона на Ирина — от доводи към молби — и по този на мадам — от отказ до отстъпление.

Накрая Ирина го поведе към изхода. Хладният нощен въздух плъзна като коприна по кожата му. Ирина го галеше по косата, докато чакаха такси.

— От стреса — каза тя с тих, твърд глас. — А понякога има и фактор от околна среда.

Пристигнаха в хотела и Ирина поиска ключа от рецепцията. Когато се качиха в стаята му, тя не запали лампата, а седна до него на леглото. Свали сакото и вратовръзката му, помогна му да си събуе обувките и го накара да легне. Уилсън я чу да влиза в банята. За миг се уплаши, че ще запали лампата, но тя не го направи. Чу шуртене на вода, после и стъпките й по пода.

— По-добре, да? На тъмно?

— Да.

Чувстваше се уплашен. Винаги се чувстваше така, когато го споходеше мигрената, но Ирина беше истинско откровение — ангел на милосърдието, нежна и грижовна. Сложи влажна кърпа на очите му.

В стаята беше горещо и Ирина включи вентилатора на тавана. Но не отвори прозорците. Откъде знаеше, че шумът от улицата ще влоши състоянието му?

— Никога не трае дълго — каза й той.

— Шшшш. — Погали лицето му с върховете на пръстите си, толкова леко, все едно го докосваше морски бриз.

През няколко минути махаше кърпата. Уилсън я чуваше как пуска чешмата в банята и изстисква плата. После се връщаше и слагаше хладния компрес на очите му.

Много отдавна никой не се беше държал толкова мило с Уилсън — отчасти защото самият той не го позволяваше. А никой никога не се беше грижил за него по време на мигренозен пристъп. Той се криеше в такива моменти — усетеше ли началото на пристъпа, бягаше далеч от хорските очи.

Поздрави се за интуицията, насочила го към Ирина. Тази жена имаше сърце. Другите може да бяха наемници, проститутки дори, но Ирина беше истинско попадение.

Пристъпът започваше да утихва, макар Уилсън още да се чувстваше замаян, „не в час“. Нежността на Ирина придоби елемент на откровение в неговите очи. Фактът, че е намерил жена така красива и така нежна, беше добро предзнаменование. Всъщност всичко си идваше на мястото, като си помислиш. Хаким беше извън играта и Уилсън разполагаше с три пъти повече пари от предвиденото, отървал се беше и от евентуалните усложнения, произтичащи от връзката с търсен от закона човек като арабина. Трудната част — обръщането на хашиша в пари и успешното прехвърляне от Африка в Европа — беше приключила. Оставаше единствено разплатата.