Танцуващият с духове

Пълна жена стоеше зад разделителното въже, облечена с толкова тясно скроен костюм с панталон, че изглеждаше като в кофраж. Усмихваше се окуражително и държеше над главата си табелка с надпис „Романтичен туризъм“.

Джак Уилсън се присъедини към групата около нея — нервни мъже, които се шегуваха твърде шумно и избягваха да срещат погледите си. Опитал се бе да ги разпознае още по време на полета от Ню Йорк и сега се оказваше, че е уцелил всички с изключение на един. Те бяха представителна извадка на физическите и социалните недъзи (лоша кожа, наднормено тегло, пронизителен кикот, пелтечене), които могат да се очакват от мъже, поверили съдбата си дистанционно в ръцете на мадам Пулетска, тяхната интернет сватовница. Мъже, които си пазаруват съпруга и са готови да платят цената в живо тегло.

Уилсън изпъкваше на общия фон. Първо, беше подозрително симпатичен. И макар че от години не беше помирисвал жена, преди да го тикнат в затвора, красавиците се тълпяха около него. Вроденият му атлетизъм и тъмната хубост правеха младежката му бедност симпатична, раздрънканите му коли — обещание за приключения, а влечението му към математиката и точните науки, което в други случаи би му лепнало етикета на скучен зубрач — интересно. Благодарение на Манди беше усвоил каубойските маниери на Робърт Редфорд от култовия филм „Буч Касиди и Сънданс Кид“ — ръкостискането му беше кораво, гледаше хората в очите, беше почтителен, но никога не се извиняваше. Шарън, приятелката му от „Станфорд“, го беше превела през тайнствата на изкуството да се борави с прибори за хранене, научила го беше как трябва да се яде супа, предала му беше познанията си за виното и за поведението на възпитания гост. По свой си начин го беше обработила като нешлифован диамант.

Уилсън оглеждаше спътниците си. Доста обикновени на вид. Някой по-циничен външен наблюдател сигурно би казал, че са тук заради секса, но щеше да сгреши. Имаше далеч по-лесни и по-евтини начини да си осигуриш секс. Тези мъже бяха прелетели половината свят, приели на доверие съмнителните достойнства на едно режисирано ухажване. Защо? Уилсън предполагаше, че мотивите им да прибегнат до интернетското сватовничество не се различават принципно от неговите. Също като него и те знаеха какво искат и било от стеснителност, било от нетърпение предпочитаха да не си търсят любима по традиционния начин. По време на полета се беше запознал с двама от клиентите на мадам Пулетска. Единият беше бизнесмен на петдесет и четири години, който притежаваше дъскорезница в Мичиган, никога не се беше женил и смяташе, че хваща последния влак. Един вид — сега или никога. Другият, по-млад, страдаше от заболяване, което не уточни, но със сигурност щяло да го убие. „Искам дете. Дете, на което да предам името си. Да оставя нещо след себе си.“