Танцуващият с духове
- Автор: Кейз Джон
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-061-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
По молба на Бърк Новакович провери за адреса на Лука Чеплак и го записа на листа с адреса на Уилсън.
— Бяхте изключително любезен — каза Бърк, когато стана да си върви.
— Няма проблем. Искате ли да ви изпратя копие от доклада на Уилсън? Много е интересен, ще видите.
— Наистина ли?
— О, да — отвърна Новакович. — В известен смисъл поне. Макар че лично аз не одобрявам идеята. А мисля и че маестрото не би одобрил. Тесла така е страдал заради Тунгуска, а сега всички тези приказки за оръжие… Не. Не би го приел, така мисля аз.
Бърк свъси чело. „Какво е Тунгуска, за Бога?“ — зачуди се той, а на глас попита:
— Докладът му за това ли беше?
Новакович кимна.
— Да. За оръдието на Тесла. — Съзрял недоумението на Бърк, Новакович се усмихна. — Честотно лъчево оръжие. Сещате се — направи жест, като сви ръка в юмрук, а после я разтвори рязко, — бум… и край!
— Сериозно?
— Да! В доклада си Уилсън коригира изчислените от маестрото собствени вектори, за да получи по-точен фокус.
Бърк нямаше идея за какво говори музейният директор. Цялата история ставаше все по-дива. Оръдие на Тесла? Защо не? „Телепортирай ме, Скоти.“ Започваше да се чувства като в епизод на „Стартрек“. Благодари на Новакович за съдействието, спусна се по стълбите и излезе на улицата. Важното беше, че получи онова, за което беше дошъл — името и адреса на Д’Анкония. Щеше да предаде информацията на Коваленко и край.
Въодушевлението му се стопи в интернет кафенето до хотела. Имейлът, който прати на Уилсън с „Тесла“ в полето „относно“, му бе върнат като недоставена поща почти веднага. Бърк провери дали не е сгрешил при преписването на дадения му от Новакович адрес, но грешка нямаше. Нямаше го и Уилсън.
И „Гугъл“ не му помогна особено. Търсачката върна двайсет милиона резултата за „Джак Уилсън“, което, даде си сметка Бърк, можеше да се очаква. И все пак… Прегледа първите няколко страници и видя, че повечето резултати се отнасят за играч на „Питсбъргските пирати“, магазин за рибарска стръв в Монтана и някакъв индианец, умрял през трийсетте. Въздъхна.
Щеше да прегледа всичките, ако се стигнеше дотам, но имаше чувството, че пак ще удари на камък. Кликна на „разширено търсене“ и добави „Никола Тесла“. Този път „Гугъл“ му върна страницата, която беше разглеждал предния ден — списъка с докладите от симпозиума: „Дж. Уилсън (университет «Станфорд»)“ „Тунгуският инцидент — векторни изчисления при скаларните двойки“. „Тунгуска…“
Бинго!
Бърк гледаше втренчено екрана. „Станфорд“. Ако беше вярно, от университета сигурно биха могли да му помогнат. Или пък сам би могъл да си помогне. Все трябваше да има база данни, в която да влезе. Ако не той, то сестра му. (Мег можеше да изрови всякаква информация в нета.) Списъци с възпитаниците на университета, випуски, карти за библиотеката — а защо не и публикувана дипломна работа или докторат, ако Уилсън беше защитил магистърска или докторска степен. А сигурно беше. Векторни изчисления? Скаларни двойки? „На мен трябва да ми дадат Нобелова награда само защото успявам да ги напиша без правописна грешка“, помисли си Бърк.
Сестра му Мег работеше за група природозащитници в Шарлотсвил и интернет беше естествената й среда. Баща им, удивен от нещата, които щерка му можеше да издири в нета за нещо — или някого, — се шегуваше, че ако някога Мег реши да мине на тъмната страна, ще стане първокласен крадец на самоличности. „Супер, казваше Мег, искам да съм Мадона.“
Но намирането на информация за Джак Уилсън чрез „Станфорд“ щеше да отнеме доста време дори за спец като Мег. Бърк не знаеше кога Уилсън е учил там, нито дали е завършил. Или какво е учил. Физика? Математика? Инженерни науки? Научна фантастика? „Станфорд“ беше голям университет, а името Уилсън не беше от рядко срещаните.
Спомни си картончето, което му беше дал рецепционистът в хотела. Извади го от джоба си и се взря в двата номера. В интернет не можеха да се открият титулярите на телефонните номера. Но лесно откри за коя страна е кодът 386 от първото обаждане на Уилсън — Словения. Значи номерът най-вероятно беше на Лука Чеплак. Второто обаждане е било до Украйна.
Следващата му спирка беше в anywho.com. Когато сайтът се отвори, той вписа „Джак Уилсън“ и „Уайт Диър“ в полетата и… нищо. Опита с „Джон Уилсън“. Пак нищо. Имейл адресът се оказа фалшив, улицата — също.
Бърк започваше да се отчайва. Може би „Джак Уилсън“ също беше псевдоним. Може пък Джак Уилсън да беше герой от друга книга на Айн Ранд… и тогава Бърк можеше да забрави за плана си да вдигне възбраната върху дейността на „Ахерн и съдружници“. Опита пак, този път само с „Уилсън“. Може би Джак имаше родители на този адрес, помисли си той. Или съпруга, или братовчеди… Този път изскочи нещо. „Ерика Уилсън.“ Сигурно е малко градче, помисли си той, щом има само един човек на име Уилсън.