Танцуващият с духове
- Автор: Кейз Джон
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-061-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
Купил беше ранчо и бе започнал работа по апарата, който скоро щеше да е готов. Брачната „сделка“, която беше договорил като жест към бъдещето, май щеше да се окаже истинска благословия, невероятен късмет. Провидението или нещо от този род му се усмихваше, докато светът се готвеше за своето пречистване и възраждане.
— Почти отмина — каза той и понечи да седне.
— Шшшш… — Тя го бутна назад с върховете на пръстите си и махна кърпата. — Сега се връщам. Не отваряй очи.
Когато се върна, Ирина легна до него и се намести по очертанията на тялото му. Надигна се на лакът, погали лицето му с пръсти и го целуна по врата.
— Свалих свои дрехи — прошепна тя. — Това добре?
— Идеално — каза той.
26.
Майк Бърк затвори телефона. Адресът на Уилсън беше пощенска кутия на затвор?
Пъхна ръце дълбоко в джобовете си и тръгна обратно към хотела. Добрата новина беше, че вече разполагаше с име, истинско име — нещо, с което Коваленко не можеше да се похвали. Разполагаше дори с адрес. Е, нещо като адрес.
Но това беше и лоша новина. Защото този конкретен адрес не внушаваше увереност. Напротив, наливаше вода в обвиненията на Коваленко, че Бърк е постъпил безотговорно, регистрирайки корпорация за Д’Анкония.
От друга страна (явно имаше много други страни покрай този Уилсън), човекът беше възпитаник на „Станфорд“. Значи не можеше да е чак толкова лош, нали? Разбира се, че не можеше.
Абсурдността на тази мисъл не убягна на Бърк, докато си пробиваше път през снежните улици на Белград. Ако Уилсън е завършил „Станфорд“, коефициентът му на интелигентност несъмнено е висок. Но това още не го прави светец. За да стигнеш от университетското игрище до затворническия двор в Уайт Диър, трябва или да си много лош човек, или да си пълен загубеняк. Бърк се надяваше на второто.
След като се прибра в хотела, Бърк набра Лондон. Минаха петнайсет минути, докато се свърже, а когато най-после успя, му казаха, че Коваленко не е там. Секретарката му, британка на име Джийн, предложи на Бърк да остави съобщение.
— Предайте му, че знам кой е Д’Анкония — каза той.
— Кой?
Той й продиктува името буква по буква и остави номера си в „Еспланада“.
Тя повтори детайлите, после цъкна с език.
— Трябва да ви кажа — добави секретарката, — че господин Коваленко е извън обхват в момента. Ще се опитам да предам съобщението ви, но…
— Извън обхват?
— Нещо такова.
— И колко извън обхват е? — попита Бърк.
Жената вдиша през зъби като знак за съжалението си.
— Може да продължи няколко дни.
Бърк изпъшка.
— Това е доста важно — каза той.
— Сигурна съм, че е така.
— По-скоро спешно дори.
Секретарката въздъхна.
— Може би трябва да говорите с агент Гомес. Той го замества.
— Добре — каза Бърк. — Прехвърлете ме.
Няколко секунди тишина, после секретарката се обади отново.
— Боя се, че не е в кабинета си. Да му кажа ли да ви се обади?
„Тези хора работят ли изобщо? Поне един?“, зачуди се Бърк. Затвори телефона, преметна крака през ръба на леглото и седна. Нещо се смачка в джоба му при движението. Картончето, което рецепционистът му беше дал предния ден. Бърк поседя още минута, като се чудеше какво да прави. От една страна, го глождеше любопитство на кого се е обаждал Уилсън в Украйна. От друга, беше достатъчно съобразителен и разбираше, че точно такива неща виждат сметката на хитрата сврака. Най-добре беше да остави по-нататъшното ровене на Коваленко.
Да бе, помисли си той и набра номера от картончето. Две кратки позвънявания, после — запис. За негова изненада, гласът беше женски, със силен акцент и много секси:
Свързахте се „Украински невести“. Моля слушайте внимателно, за да изберете подходящия за вас вариант.
Ако искате да получите наша брошура, моля натиснете едно, оставете име и точен адрес.
Ако искате да се свържете с наш представител, моля натиснете две и оставете телефонен номер, на който да ви открием.
Или… може би е най-добре да посетите подробния ни уебсайт на адрес ukrainebrides — една дума, — точка org. Благодаря ви.