Танцуващият с духове

— Мога да ви изпратя едно копие. Но и ние имаме разходи. — Усмихна се смутено. — Май беше четиристотин динара — с пощенските разноски, — освен ако не искате експресна доставка. Тя е със сто и осемдесет динара повече.

— Експресна, дума да няма — каза Бърк, бръкна в джоба си и извади визитка от портфейла си. Остави я на плота и започна да отброява парите, като се чудеше как да продължи разговора в нужната му посока.

Новакович го спаси отново.

— А вие как научихте за маестрото?

Бърк примигна.

— Ами… — смънка той. А после му дойде внезапно вдъхновение. — Летях за Лондон и се заприказвах с човека до мен — и той американец. Оказа се, че пътувал за Белград. Щял да изнася реч. Споменах му, че след месец-два и аз ще пътувам до Белград, и той каза, че трябвало непременно да посетя музея на Тесла. — Бърк се засмя. — Попитах го кой е Тесла. А той направо не можа да повярва. „Най-великият изобретател в историята“, така каза. Имало симпозиум за Тесла и той щял да изнася доклад.

Новакович кимна доволно.

— Та, този човек ми разказа за Тесла и…

— И вече сте зарибен! — заяви Новакович.

— Именно! Напълно и окончателно зарибен.

— И ето ви тук! — обяви със същия тон Новакович. — Това е прекрасно.

— Работата е там — продължи Бърк, — че се надявах пак да се видим, но… съм загубил визитката му.

Новакович примижа съчувствено, после лицето му грейна.

— Лесна работа — каза той. — Само няколко американци изнасяха доклади на симпозиума, така че… — Погледна монитора на бюрото си. — Ще прощавате, но… мисля, че почти е готов. Приключи ли с дефрагментирането, ще ви дам списък на участниците.

— Би било чудесно — отвърна Бърк.

Новакович събра върховете на пръстите си като в кула.

— Е, а вас какво ви води в Белград?

— О — смотолеви Бърк. — Това ли? — Направи още една пауза. — Аз съм фотограф. Правя снимки за „Травъл енд Лежър“. Едно туристическо списание.

— Тук? В Белград? — попита Новакович.

Бърк кимна.

— Наричат го „Новата Прага“.

Новакович се изкиска.

— Преди две години Будапеща беше „Новата Прага“. Сега е наш ред. Следващата година — ръцете му литнаха във въздуха — Скопие! А след това, кой знае — Тбилиси! — Сърбинът се разсмя от сърце.

— Градът е много красив — отбеляза Бърк с усещането, че разговорът е на път да зацикли.

— Е, да, струва ми се… аха! Можело значи! Тръгна. — Директорът на музея се прегърби над клавиатурата и започна да пише. — Сега ще изкарам списъка с участниците и ще намерим вашия приятел. — След миг принтерът изплю обещания списък. Новакович взе химикалка и отбеляза с чавка шест имена.

— Тези са американци — каза той и даде списъка на Бърк.