Танцуващият с духове
- Автор: Кейз Джон
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-061-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
— Мога ли да поговоря с някого за това?
— Да — каза почти шепнешком бледият.
Премести внимателно стрелките на картонен часовник, за да извести евентуалните посетители, че ще се върне след пет минути, и поведе Бърк нагоре по стълбите и после по коридор до малък кабинет.
— Това е Драгослав Новакович — обяви той и кимна към мъжа зад едно бюро. — Директорът.
Новакович вдигна поглед.
— Този господин пита за симпозиума — каза бледият.
После се поклони любезно, отстъпи заднишком, завъртя се на пета и си тръгна.
Новакович посочи кресло с висока облегалка, което беше виждало и по-добри дни. Беше висок мъж с грижливо подрязана брадичка, очила с рогови рамки и посребрели бакенбарди.
— Моля, заповядайте — каза той и разкри усмивка с няколко златни зъба. — Аз съм Драго.
— Майк Бърк.
Здрависаха се и Бърк седна. Някъде зад бюрото жужеше и прещракваше компютър.
— Дефрагментирам хард-диска — каза му Новакович и махна към дърдорещия компютър. — Този боклук е на смъртния си одър.
Бърк се усмихна любезно, но стомахът му се беше свил. Не беше измислил какво да каже. Тук Д’Анкония е бил в свои води. Те са говорели неговия език, той — техния. Дори е изнесъл реч. Новакович, слава Богу, му подаде първата реплика:
— Е! Значи се интересувате от симпозиума…
— Ами, да… да!
— Имаме докладите, разбира се, но те вече са, както вие казвате, „запазени“. Дори моето копие съм го обещал. Но нямате грижа. След две седмици ще има нова отпечатка.
— Страхотно.
— Мога да ви изпратя едно копие. Но и ние имаме разходи. — Усмихна се смутено. — Май беше четиристотин динара — с пощенските разноски, — освен ако не искате експресна доставка. Тя е със сто и осемдесет динара повече.
— Експресна, дума да няма — каза Бърк, бръкна в джоба си и извади визитка от портфейла си. Остави я на плота и започна да отброява парите, като се чудеше как да продължи разговора в нужната му посока.
Новакович го спаси отново.
— А вие как научихте за маестрото?
Бърк примигна.
— Ами… — смънка той. А после му дойде внезапно вдъхновение. — Летях за Лондон и се заприказвах с човека до мен — и той американец. Оказа се, че пътувал за Белград. Щял да изнася реч. Споменах му, че след месец-два и аз ще пътувам до Белград, и той каза, че трябвало непременно да посетя музея на Тесла. — Бърк се засмя. — Попитах го кой е Тесла. А той направо не можа да повярва. „Най-великият изобретател в историята“, така каза. Имало симпозиум за Тесла и той щял да изнася доклад.
Новакович кимна доволно.
— Та, този човек ми разказа за Тесла и…
— И вече сте зарибен! — заяви Новакович.
— Именно! Напълно и окончателно зарибен.
— И ето ви тук! — обяви със същия тон Новакович. — Това е прекрасно.
— Работата е там — продължи Бърк, — че се надявах пак да се видим, но… съм загубил визитката му.
Новакович примижа съчувствено, после лицето му грейна.
— Лесна работа — каза той. — Само няколко американци изнасяха доклади на симпозиума, така че… — Погледна монитора на бюрото си. — Ще прощавате, но… мисля, че почти е готов. Приключи ли с дефрагментирането, ще ви дам списък на участниците.
— Би било чудесно — отвърна Бърк.
Новакович събра върховете на пръстите си като в кула.
— Е, а вас какво ви води в Белград?
— О — смотолеви Бърк. — Това ли? — Направи още една пауза. — Аз съм фотограф. Правя снимки за „Травъл енд Лежър“. Едно туристическо списание.
— Тук? В Белград? — попита Новакович.
Бърк кимна.
— Наричат го „Новата Прага“.
Новакович се изкиска.
— Преди две години Будапеща беше „Новата Прага“. Сега е наш ред. Следващата година — ръцете му литнаха във въздуха — Скопие! А след това, кой знае — Тбилиси! — Сърбинът се разсмя от сърце.
— Градът е много красив — отбеляза Бърк с усещането, че разговорът е на път да зацикли.
— Е, да, струва ми се… аха! Можело значи! Тръгна. — Директорът на музея се прегърби над клавиатурата и започна да пише. — Сега ще изкарам списъка с участниците и ще намерим вашия приятел. — След миг принтерът изплю обещания списък. Новакович взе химикалка и отбеляза с чавка шест имена.
— Тези са американци — каза той и даде списъка на Бърк.
Джонсън
Добкин
Уилсън
Пара
Федерман
Шрагер
Бърк огледа имената, после остави списъка на бюрото и сви рамене.
— Никое не ви е познато? — попита Новакович.
— Не — каза той. — Едно-две от имената ми звучат познато, но… онзи мъж беше млад.
Беше ред на Новакович да свие рамене.