Проклятието на Анжелик
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Проклятието на Анжелик». Краткое содержание книги:
— Да, определено си прибързал със заключенията. — Сега бе неин ред да въздъхне. И защо да й вярва, запита се Тейт. Вече въобще не се познаваха. — Няма значение. Доволна съм, че изяснихме недоразумението. Направо се пържех в собствения си сос. От мисълта, че ме е използвал, ми се повдига. А още по-неприятно ми е, че през всичките тези години ме е държал под око.
Тази възможност не му беше хрумвала. Когато напълно я осъзна, силното чувство, породено от нея, заглуши ревността му. Той я сграбчи за ръцете и я привлече към себе си.
— Свързвал ли се е с теб, правил ли е някакви опити?
— Не. — За да запази равновесие, тя се подпря с ръце на гърдите му. Дъждът се сипеше върху тях на големи топли капки. — Не съм го виждала от деня, в който заплаши, че ще стреля по нас. Но той очевидно ме е държал под око. Първата ми експедиция след дипломирането беше за „Посейдон“, в Червено море. За „Посейдон“ — повтори тя. — И сега не ми остава нищо друго, освен да се чудя още в колко от проектите, в които съм участвала, е имал пръст Вандайк. Колко врати е отворил пред мен и защо?
— Ясно е защо. Видял е, че имаш потенциал и че той може да го използва. — Матю позна изражението, изкривило лицето й, и я разтърси. — Не би ти отворил никоя врата, ако не е бил сигурен, че и сама можеш да си я отвориш. Той не прави услуги, Червенушке. Стигнала си дотук, защото си умна и защото преследваш онова, което искаш.
— Може би. Но това не променя факта, че той е бил там, зад кулисите.
— Да, не го променя. — Ръцете му я придържаха нежно. Не бе забравил, че я държи на сантиметри от себе си. Мина му през ум, че е достатъчно разстроена, за да не се вдърви, ако я притегли към гърдите си. Вместо това прокара ръце от раменете до китките й. И я пусна. — Има и още нещо, което не трябва да се забравя.
— Какво? — Тя потисна тръпките, които плъзнаха по тялото й. Този дребен, небрежен жест й бе така добре познат…
— Ако е знаел, че си на борда на „Номад“, значи знае и че вече не си там. Досега трябва да е разбрал, че отново сме се събрали в екип, както и накъде сме се запътили.
Стана й студено. Имаше усещането, че замръзва.
— Какво ще правим?
— Ще го надвием.
— Как? — Тя отново му обърна гръб и сграбчи мокрия парапет. — Той има източници, контакти, средства… — А нея щеше да я използва, осъзна тя с яснота, от която стомахът й се сви на възел, щеше да я използва, за да се добере до Матю. — Единствената ни надежда е да направим така, че да загуби следите ни. Ако ви оставя и се върна на „Номад“ или отида на друго място, което и да е друго място, може би той ще тръгне след мен. Може дори да пусна слух, че си подлъгал родителите ми да гонят вятъра някъде край бреговете на Ангуила или Мартиника. — Тя се завъртя рязко. — Мога да го заблудя.
— Не. Оставаме заедно.
— Това съвсем не е лишено от смисъл, Матю. Ако ме уважава като професионалист, няма ли да реши, че щом аз не съм проявила интерес към това плаване, значи не си струва и той да се занимава с него? По-вероятно е да ви остави на мира.
— Оставаме заедно — повтори той. — И ще го надвием заедно. — Хвана я за ръката и я дръпна.
— Къде ме водиш?
— На мостика. Искам да ти покажа нещо.
— Трябва да кажем и на другите за това. Отдавна трябваше да им кажа. — Тя затропа по късата стълба. — Всички имат право да участват в решението.
— Решението е взето.
— Ти не командваш тук, Ласитър.
Той затвори с ритник вратата след себе си и грабна едно яке от закачалката.
— Ако си мислиш, че някой ще гласува да си тръгнеш и да останеш сама, значи не си толкова умна, колкото изглеждаш. Облечи това. — Той й подхвърли якето. — Трепериш.
— Ядосана съм — поправи го тя, но пъхна ръце в непромокаемата дреха. — Нямам намерение да оставя Вандайк да ме използва, за да нарани теб.
Бе започнал да сипва бренди от бутилката, която бе взел от шкафа — но ръката му замръзна във въздуха.
— Не бих предположил, че това ще те притесни.
Тя вирна брадичка.
— Нямам нищо против да те заболи, но предпочитам да го направя собственоръчно, а не в ролята на нечие оръдие.
Устните му се извиха в усмивка и той й подаде ниска широка чаша, до половината пълна с бренди.
— Да знаеш, Червенушке, винаги си изглеждала страхотно, когато си мокра, особено пък ако на всичкото отгоре си и изпълнена с възмущение. Точно както в момента. — Той чукна чашата си в нейната. — Знам, че ти се иска да ме нарежеш на филийки и да ме използваш за стръв. Точно както знам, че ще чакаш, докато работата приключи.