Проклятието на Анжелик
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Проклятието на Анжелик». Краткое содержание книги:
— Дълбоко се съмнявам, че си страдал от романтични полети на въображението във връзка с мен. И двамата знаем какво мислеше за мен.
— Мислех, че си красива. И дори по-недостъпна, отколкото си сега.
Изпълни я презрение към самата нея, задето подобни нехайни лъжи караха сърцето й да прескача, и тя бързо се изправи.
— Няма да стане, Ласитър. Присъствието ми в експедицията няма за цел да те забавлява. Ние сме бизнес партньори. Фифти-фифти, щом така е решил баща ми.
— Колко интересно — промърмори той. Остави бутилката на земята и бавно се изправи, докато не застанаха лице в лице. Докато не подуши косата й. Докато пръстите му не запулсираха от спомена за кожата й под тях. — Все още ти действам, нали?
— Все още ти е голямо самочувствието. — Тя изписа на лицето си израз на лениво презрение. — И все още е на същото място. Точно под ципа на дънките ти. Какво да ти кажа, Ласитър, ако ми стане прекалено досадно и ако съм достатъчно отчаяна, за да прибегна до всичко, само и само да се спася от скуката, ще те уведомя. Но докато не настъпи това малко вероятно събитие, помъчи се да не се излагаш повече.
— Нямам чувството, че се излагам — ухили се той. — Просто съм любопитен. — С надеждата да разхлаби част от възлите в стомаха си, той отново се отпусна на тревата. — Някакви други правила, Червенушке?
Бе й необходима минута преди да се довери на гласа си. Незнайно как сърцето й се бе качило в гърлото.
— Ако по силата на някакво чудо открием „Изабела“, аз, като морски археолог, ще поема каталогизирането, оценката и консервацията на всички артефакти. Всичко влиза в компютъра, до последния пирон.
— Чудесно. Току-виж академичните ти степени влезли в работа.
Тя се наежи при очевидната липса на уважение към научните й познания.
— Точно това смятам да направя. Двайсет процента от намереното, каквото и да е то, отиват за правителството на Сейнт Кристофър и Нейвис. И макар справедливостта да изисква гласуване, аз лично ще отделя артефактите, които сметна подходящи за дарението.
— Двайсет процента звучи доста тежкарско, Червенушке.
— Вкуси и от славата наред с богатството, Ласитър. Ако нещата се развият според надеждите ни, смятам да убедя правителството да бъде уреден един музей. Музеят „Бомон-Ласитър“. Ако находката е толкова богата, колкото се говори, спокойно можеш да отделиш десет процента от дела ви и пак да си живееш царски до края на дните си. Ще ти стигне за скаридите и бирата.
Той отново й метна ослепителна усмивка.
— Още те е яд за онази сабя. Изненадваш ме.
— Докато картите са на масата, изненади няма да има. Това са моите условия.
— Мога да ги преживея.
Тя кимна.
— Има и още едно. Ако случайно намерим „Проклятието на Анжелик“, то отива в музея.
Той вдигна бирата си и я изпи до дъно.
— Не. Ти вече назова условията си, Тейт. Аз имам само едно. Амулетът е мой.
— Твой? — Би се засмяла, ако зъбите й не бяха стиснати до болка. — Нямаш никакво основание да го искаш. Потенциалната му стойност е огромна.
— Тогава можеш да го каталогизираш, да го оцениш и да извадиш стойността му от моя дял. Но той е мой.
— За какво ти е?
— Да платя един дълг. — Той се изправи и онова, което видя в очите му, я накара да отстъпи крачка. — Смятам да го увия около врата на Вандайк и да го удуша с него.
— Това е глупаво! — Гласът й й изневери. — Истинска лудост!
— Обаче е факт. Примири се с него, Тейт, защото точно така ще стане. Ти си имаш твоите правила… — Той я хвана за брадичката и тя трепна. Този път не от докосването, а от убийствената омраза, която прочете в очите му. — Аз си имам моите.
— Нали не очакваш от нас да стоим настрана, докато ти планираш убийство?
— Нищо не очаквам. — Отдавна бе спрял да очаква каквото и да било. — Просто няма да е много умно от твоя страна да застанеш на пътя ми. А сега по-добре иди да поспиш. Чака ни много работа.
След секунда вече се бе изгубил в сянката на дърветата. Тейт уви ръце около тялото си с надеждата да прогони студа.
Той не се шегуваше. Нямаше смисъл да се самозалъгва. Но все пак можеше да си повтаря, че търсенето на „Изабела“ ще охлади жаждата му за отмъщение.
Вероятността да намерят кораба бе малка. А дори и да го намереха, бе още по-малко вероятно да намерят амулета.
За пръв път тя се подготвяше за експедиция с надеждата да се провалят.
(обратно)Бе толкова лесно и приятно да се върне към старите навици. Тейт с изненада осъзна, че е избутала мисълта за крайната цел на експедицията в периферията на съзнанието си и просто се наслаждава на плаването.
Бе ясна пролетна утрин и морето се вълнуваше леко от поривите на насрещния вятър, когато оставиха Хатерас зад себе си. Бе достатъчно хладно, за да наметне якето си, а опашката й висеше над регулиращата лента, пристягаща бейзболната й шапка. По настояване на баща си бе поела първата смяна на щурвала. На нея се падна честта да ги изведе в Атлантическия океан.