Проклятието на Анжелик
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Проклятието на Анжелик». Краткое содержание книги:
— Значи Вандайк е станал още по-богат.
„Той знае“ — помисли Тейт и усети как лицето й се смразява и застива.
— Това не е важно. Научната и историческа полза натежава над…
— Глупости. Всичко, което прави Вандайк, е важно. — Вбесяваше го мисълта, че се е променила дотам, че да повярва на това. — Не ти ли пука кой ти плаща заплатата?
— „Морско проучване“…
— Вандайк притежава компанията „Трайдънт“, която притежава „Посейдон“, който притежава „Морско проучване“. — Ухилен подигравателно, той вдигна към нея чашата си с червено вино. — Сигурен съм, че Вандайк е доволен от работата ти.
За секунда бе в състояние единствено да го гледа безмълвно. Сякаш я бе ударил с юмрук в корема. Мисълта, че той може да има толкова лошо мнение за нея, за характера й и за сърцето й, я нараняваше повече, отколкото бе предполагала, че е възможно. Все още пазеше спомена за онзи ден — изправила се вир-вода, вперила предизвикателен поглед във Вандайк на палубата на собствената му яхта. Спомняше си и яростта, и страха, както и отвратителното чувство на загуба.
Без да каже нищо, тя бутна назад стола си и излезе в дъжда. Матю промърмори някакво проклятие, бутна настрани чинията си и я последва.
— Вече така ли реагираш, когато някой сложи огледало пред лицето ти, Червенушке? Просто му обръщаш гръб?
Тя стоеше до перилото на дясната палуба, стиснала го здраво с ръце. Дъждът се изливаше върху нея. Една светкавица разцепи небето на север.
— Не знаех.
— Да бе.
— Не знаех! — повтори тя. — Не и когато си подписвах договора. Ако знаех, нямаше да… Никога не бих се съгласила да бъда част от нещо, свързано с Вандайк. Исках отново да работя с Хейдън, да бъда част от нещо голямо и важно. Така че бях доволна от възможността и друго не ме интересуваше. — Измъчваше я срам, липсвал по времето, когато гневът и възмущението бяха поглъщали цялата й енергия. — А би трябвало.
— Защо? Предоставил ти се е шанс и ти си се възползвала. Така стават нещата. — Той пъхна палци в джобовете си, за да не я докосне. — Направила си своя избор, и какво от това? В крайна сметка Вандайк не е твой проблем.
— Друг път не е! — Новият изблик на гняв я накара да се завърти рязко към него. Дъждът се стичаше на ручейчета по косата и лицето й. В далечината изтрещя гръмотевица. — Вандайк не е твоят личен демон, Матю, каквото и да си мислиш. Той ограби всички ни.
— Е, ти пък си откраднала нещо от него в замяна. Спечелила си малко слава и пари от „Номад“. Както каза, не ти пука кой плаща за експедицията.
— Дяволите да те вземат, Ласитър! Казах ти, че не знаех! Веднага щом разбрах, веднага щом ми светна, че той е уредил да ме вземат на кораба, си събрах нещата и си тръгнах.
— Събрала си си нещата и си си тръгнала, защото те е било страх, че ще се възползвам от родителите ти. Не ме будалкай, Тейт! Знам, че Рей ти се е обадил и ти е казал какво става. Ти пристигна на Хатерас за рекордно време.
— Точно така. И една от причините за това бе, че вече си бях подала оставката и си бях уредила транспорта. Върви по дяволите — уморено каза тя. — Не съм длъжна да ти доказвам нищо. Не съм длъжна да оправдавам действията си пред теб.
Но осъзна, че трябва да ги оправдае пред самата себе си. С нетърпелив жест отмахна подгизналата коса от лицето си.
— Мислех, че съм получила назначението, защото Хейдън ме е препоръчал.
Едно дребно зрънце ревност загложди сърцето му.
— Ти и този Хейдън май сте си заформили нещо, а?
— Той ми е колега — каза тя през зъби. — Приятел. Каза, че името ми е било в списъка с одобрените още преди той да стигне до него.
— Е, и?
— Помисли логично, Ласитър. Като мен. Защо някой би направил това? Исках да открия защо и кой. И открих. Вандайк ме е избрал. Не ми направи впечатление на човек със слаба памет. Според теб колко жени на име Тейт Бомон с диплома по морска археология се разхождат по белия свят?
Нещата най-после започваха да се връзват и той се почувства като последен глупак.
— Ако трябва да гадая, бих казал една.
— Именно. — Тя отново се обърна към парапета. — Няма начин да не е знаел коя съм — тихо добави тя. — И е държал да работя на „Номад“. Ако щеш ми вярвай, но се бях подготвила да напусна експедицията преди баща ми да се свърже с мен.
Той въздъхна и обърса мокрото си лице.
— Вярвам ти. Може и да не съм бил в час, но мисълта, че работиш за Вандайк само за да си изградиш репутация, ме вбесяваше. — Краткият студен поглед, който Тейт му хвърли през рамо, го накара да се почувства като най-долен червей. — Казах, че не съм бил в час. Прибързах със заключенията.