Проклятието на Анжелик
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Проклятието на Анжелик». Краткое содержание книги:
— Май иска да се състезаваме — каза Рей.
— Състезание значи? — Тя се разкрачи за по-стабилна опора и сграбчи регулатора за горивото. — Ами да му угодим тогава.
— Така те искам! — Той изтича на палубата, изкрещя едно „Ууу“ към „Русалка“ и тръгна да вика Марла.
— Добре, Ласитър — промърмори Тейт. — Ти си на ход.
Тя натисна силно регулатора и изви щурвала, така че Матю да остане в дирята й. Тръпката на състезанието я накара да се засмее на глас, когато почувства мощта на двигателите под пръстите си. „Ново приключение“ не бе яхтичка за неделни разходки и с Атлантика, ширнал се отпред, Тейт я остави да литне на свобода.
При дванайсет възела яхтата мъркаше като коте.
Не се изненада, когато видя, че „Русалка“ се появява отдясно. Задаваше се истински спринт и тя го очакваше с удоволствие. Щом носовете им се изравниха, Тейт отново се стрелна напред, скачайки на петнайсет възела.
Той я задмина повторно и тя отново наду скоростта, докато носът му не остана зад кърмата й. И вместо да продължи пренебрежително напред, завъртя щурвала наляво-надясно и накара яхтата да танцува. Тъкмо се подсмихваше самодоволно, когато „Русалка“ се стрелна край нея като куршум.
Докато успее да си затвори устата, Матю вече бе с двайсет метра пред нея. Тя изправи курса и пусна двигателите на пълна мощност. Силният одобрителен смях на майка й долетя откъм носа. Беше толкова заразителен, че Тейт се закиска. Но колкото и да се опитваше, не можеше да се мери с „Русалка“.
— Голяма работа — каза тя високо. — Страхотна яхта!
И макар да знаеше, че би трябвало да се почувства обидена, когато Матю направи голям кръг и отново се изравни с тях, тя не почувства нищо такова.
Дори я накара да се усмихне, проклет да е!
Вечерта на третия ден акостираха във Фрипорт, избягвайки на косъм бурята, която връхлетя с гръмотевичен дъжд и големи вълни. Беше планирана обща вечеря на борда на „Русалка“, а скариденият шедьовър на Лару се очертаваше като специалитета на заведението.
Докато стане време за допълнителното, Лару и Марла се бяха потопили дълбоко в дискусия относно различните готварски теории, а Бък и Рей се бяха върнали към стария си навик да спорят за бейзбол. Тъй като нито една от темите не попадаше в областта на нейните експертни познания, Тейт с неудоволствие установи, че Матю е останал единствения й потенциален събеседник.
Тъй като мълчанието й се струваше израз на малодушие, тя превключи към дълбоко вкоренените си южняшки маниери.
— Бях забравила, че се интересуваш от конструиране на лодки — започна тя. — Бък ми каза, че сам си проектирал „Русалка“.
— Аха. Прехвърлих някой и друг проект през годините. Този се оказа подходящ. — Той гребна от яхнията. — Изглежда, винаги съм смятал, че ще се върна там.
— Така ли? Защо?
Той вдигна очи към нея.
— Защото така и не довърших започнатото. Сигурно и ти си се сещала за станалото от време на време.
— Не бих казала. — Маниерите да вървят по дяволите, в случая лъжата бе по-безопасна. — Бях заета с други неща.
— Май колежът ти се е отразил добре. — Започнала бе да носи косата си на дълга чак до гърба опашка. Това също й се отразяваше добре. — Чувам, че скоро ще трябва да те наричаме „доктор“ Бомон.
— Остава ми още доста работа.
— Спечелила си си стабилна репутация с онази работа за „Смитсониън“ преди две години. — Изненадата в погледа й го накара да вдигне рамене. — Рей и Марла ме осведомяваха редовно. — Нямаше смисъл да споменава, че се бе снабдил с екземпляр от списанието и бе прочел два пъти петте страници на статията. — Бяха силно въодушевени от факта, че работиш с артефакти, извадени от някакъв древногръцки кораб.
— Едва ли може да се каже, че бях ръководител. Просто бях част от екипа. Хейдън Дийл бе начело на археолозите. Предаваше ми в колежа — добави тя. — Страхотен е. Бяхме заедно и на „Номад“, последния кораб, на който работих.
— И за него чух. — Беше му неприятно, че е участвала в експедиция на Вандайк. — Параход с колела.
— Точно така. Дълбочината беше прекалено голяма за гмуркане. Използвахме компютри и роботи. — Облекчена от професионалния разговор, Тейт подпря брадичка на слятата си в юмрук ръка. — Направихме страхотен филм за растителната и животинска колонизация на кораба.
— Изглежда, е било голямо забавление.
— Беше научна експедиция — хладно отвърна тя. — Забавленията не бяха включени в предварителната програма. Оборудването, създадено да търси и разработва „Джъстин“, постигна поразителен успех. Разполагахме с екип от първокласни учени и техници. А освен научно познание — добави тя заядливо, — корабът ни предостави и злато. Това със сигурност ще го оцениш. Цяло състояние от златни монети и кюлчета.