Господството на Борн
- Автор: Ладлэм Роберт, ван Ластбадер Эрик
- Серия: Джейсън Борн #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Григорова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Господството на Борн». Краткое содержание книги:
— Тъй като е бил чужденец, а е работил извън Русия, СВР — руското ЦРУ — е една от възможностите. Честно казано обаче, със същия успех може да е работил и за някоя от групировките.
— Тоест руската мафия — каза Кая.
— Да.
— Е, това поне би било по-логичен избор от негова страна — намръщи се тя.
— Кая — предупреди я дон Фернандо, — не се опитвай да разсъждаваш логично в случая.
— Дон Фернандо е прав — потвърди и Борн. — Нямаме никаква информация за ситуацията, в която е бил баща ти. И не знаем дали не е бил принуден да работи за руснаците.
Кая поклати глава, без да го доизслуша.
— Не, поне дотолкова го познавам — нямаше начин да бъде заставен насила за нищо.
— Дори и ако залогът е бил твоят живот или този на сестра ти?
— Той ни изостави, без да му мигне окото — обясни тя с твърдо изражение на лицето. — Имаше си други, по-важни неща в живота.
— Бил е наемен убиец — поясни Борн. — Трябва да си много особен човек, за да се захванеш с този занаят и да успееш в него.
— Именно — погледна го в очите Кая. — Не изпитваше нито жал, нито разкаяние, нито любов. Беше напълно откъснат от всичко човешко. — Тя изправи предизвикателно раменете си.
— Точно това те прави способен да убиваш отново и отново. Липсата на връзка. Не е толкова трудно да простреляш в тила нещо неживо.
Борн долови, че говори не само за мъртвия си баща, но и за него.
— Има моменти, в които убийството е оправдано.
— Необходимо зло.
— Както искаш го наречи — кимна той, — важното е, че се е налагало.
Кая пак се обърна към изпъстрената със светлинки тъмнина зад прозореца.
— Оставете Кристиан Норен да почива в мир — намеси се дон Фернандо. — Повярвайте ми, когато ви казвам, че животът и съдбата му са минало. Кая, време е със сестра ти да продължите напред.
Кая се изсмя мрачно, сякаш по-скоро изръмжа.
— Кажете го на Скара, дон Фернандо. Никога не ме е слушала и, уверявам ви, едва ли ще започне тепърва да го прави.
— Знаеш ли къде е? — попита я той.
Кая поклати глава.
— Когато се разделихме, си обещахме да не се търсим. Не сме се виждали повече от десет години. Бяхме още деца, а сега… — Тя се обърна към него. — Всичко се промени. И нищо не се промени.
— Щеше да е ужасно, ако беше истина. Най-малкото за теб. — Дон Фернандо се изправи с известно усилие, отиде при нея и сложи ръка на рамото й.
— За теб има надежда, Кая. Наистина се надявам, че е така. Колкото до Скара… — думите му увиснаха злокобно в стаята.
— Обречена е, нали?
Дон Фернандо я погледна и по лицето му се изписа безгранична тъга.
Борн пристъпи към Кая.
— Защо смяташ така?
Кая погледна настрани.
— Защото — отвърна вместо нея дон Фернандо — Скара страда от дисоциативно разстройство.
Кая погледна Борн в упор.
— Сестра ми има шест отделни самоличности и всяка от тях е точно толкова реална, колкото са и нашите.
Всяка среща с М. Еръл Данзигер беше изпълнена с напрежение и опасност — той беше изключително импулсивен и се обиждаше с повод и без повод. По някаква необяснима и за самия него причина Хендрикс се чувстваше неподготвен за срещата с Данзигер, затова я отложи за късния следобед, макар да знаеше, че би следвало да го покани на обяд.
Заведе обаче Маги на обяд. По нейна молба отиде да я вземе от едно кафене на авеню „Пенсилвания“. Тя го чакаше, приготвила достатъчно храна за пикника им в парка „Нашънъл Мол“.
Слънцето ту надничаше, ту се скриваше зад облаците, докато се разхождаха по тревните площи.
Хората от охраната му, не особено очаровани от избраното място, все пак чинно изпълниха разпорежданията — избраха подходяща полянка и се разположиха в полукръг около нея.
Двамата седнаха един срещу друг с кръстосани крака като деца и Маги извади храната. На Хендрикс почти му се зави свят от удоволствие. Почувства се като дете, избягало от училище — седят с Маги, ядат сандвичи, пият студен чай, а той се чувства обграден в усмивката й и миризмата на нейния парфюм.
— Изненада ме с обаждането си. — Тя отхапа деликатно от сандвича с шунка, бри и горчица. Гъстата й златиста коса беше опъната назад в конска опашка. Носеше черна рокля на бели точки с ниско деколте, пристегната в кръста с черен кожен колан. Беше се събула боса в тревата.
— Радвам се, че не беше заета с розите ми — подкачи я той.