Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Град на паднали ангели
Град на паднали ангели - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Град на паднали ангели

Электронная книга - «Град на паднали ангели». Краткое содержание книги:

Любов. Кръв. Предателство. Отмъщение. Залозите са по-високи от всякога…
1 ... 86 87 88 89 90 91 92 93 94 ... 144
Перейти на страницу:

при нас, докато извършим ритуала. Това е най-безопасното място за него.

Клеъри погледна отново Джейс, търсейки някаква емоция, каквото и да е — надежда,

облекчение, задоволство… нещо. Лицето му обаче беше безизразно.

— За колко време? — попита той.

Закарая разтвори широко ръце:

Един, може би два дни. Ритуалът е създаден за новородени; ще трябва да го променим и

пригодим за възрастен човек. Ако беше на повече от осемнайсет години, това щеше да е

невъзможно. И сега ще бъде трудно, но можеш да бъдеш спасен.

„Да бъде спасен”. Не на такова нещо се беше надявала Клеъри, искаше й се да й кажат, че

проблемът е лесен за разрешаване. Погледна Джейс. Той беше навел глава, косата му бе

паднала напред, вратът му й се стори толкова уязвим, че сърцето я заболя.

— Няма проблем — каза нежно тя. — Ще остана тук с теб…

Не. Братята проговориха заедно, гласовете им бяха категорични. Той трябва да остане тук

сам. За онова, което е необходимо да направим, той не трябва да се разсейва.

Клеъри усети как тялото на Джейс се напрегна. Последният път, когато беше сам в Града на

тишината, беше несправедливо затворен, стана свидетел на ужасяващата смърт на повечето

от Мълчаливите братя и беше измъчван от Валънтайн. Нямаше начин идеята да остане още

една нощ сам в Града да не му се стори мъчителна.

— Джейс — прошепна тя, — ще направя каквото поискаш. Ако искаш да си тръгнем…

— Ще остана — каза той. Вдигна глава и гласът му прозвуча силно и ясно. — Ще остана.

Направете каквото трябва, за да решите проблема. Искам да се обадиш на Изи и Алек. Кажи

им… кажи им, че съм отишъл при Саймън да го държа под око. Кажи им, че ще се видим

утре или вдругиден.

— Но…

— Клеъри — той нежно махна ръцете й, които обгръщаха врата му, и ги задържа в своите. —

Беше права. Не е в мен причината. Нещо ми го причинява. Причинява го на нас. Знаеш ли

какво означава това? Ако мога да бъда… излекуван… повече няма да се страхувам да бъда с

теб. Бих останал и хиляда нощи в Града на тишината заради това.

Тя се наведе напред, без да се притеснява от присъствието на Мълчаливите братя и го целуна

като бързо притисна устни към неговите.

— Ще се върна — прошепна тя. — Утре вечер след партито в „Айрънуъркс”, ще дойда да те

видя.

Надеждата в очите му можеше да разбие сърцето й.

— Може би дотогава ще съм излекуван.

Тя докосна лицето му с върховете на пръстите си.

— Може би.

Саймън се събуди все още изтощен след дългата, изпълнена с кошмари нощ. Завъртя се по

гръб и се втренчи в светлината, която идваше от единствения прозорец в стаята му.

Зачуди се дали щеше да спи по-добре, ако правеше като другите вампири и спеше през деня.

Макар слънцето да не го нараняваше, нощта го привличаше и пораждаше у него желание да

скита под тъмното небе и блестящите звезди. Нещо вътре в него искаше да живее в сенките и

светлината пробождаше тази част от него като остър нож. По същия начин у него

съществуваше копнежа за кръв. Беше се опитал да се пребори с този копнеж и беше загубил.

Изправи се със залитане, навлече някакви дрехи и отиде в дневната. Миришеше на

препечени филийки и кафе. Джордан седеше на един от високите столове. Както

обикновено, косата му стърчеше на всички посоки, а раменете му бяха прегърбени.

— Здрасти — каза Саймън. — Какво става?

Джордан го погледна. Беше блед под загара си.

— Имаме проблем — каза той.

Саймън примигна. Не беше виждал съквартиранта си върколак от онзи ден. Снощи се беше

прибрал от Института и беше припаднал от изтощение. Джордан го нямаше и Саймън бе

предположил, че е на работа. Може би обаче нещо се беше случило.

— Какво има?

В отговор Джордан бутна вестника към Саймън. „Дейли Нюз” беше отворен някъде по

средата. В горната част имаше зловеща снимка — зърнест образ на проснато върху някакъв

тротоар тяло, със слаби крайници, огънати под странен ъгъл. Не приличаше на човешко,

както понякога се случваше с мъртвите тела. Саймън щеше да попита Джордан защо му

показва статията, когато текстът под снимката се заби в съзнанието му.

НАМЕРЕНО МЪРТВО МОМИЧЕ

Според информация от полицията в момента се разследва убийството на

четиринайсетгодишната Морийн Браун, чието тяло беше открито в сряда, в 2 ч. през нощта,

изхвърлено в кофа за боклук пред „Биг Епъл Дели” на Трето Авеню. Въпреки че полицията

1 ... 86 87 88 89 90 91 92 93 94 ... 144
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)