Град на паднали ангели

— Те могат да ме убият, ако решат. За да възстановят баланса.

Клеъри стисна още по-силно ръката му.

— Стига глупости — гласът и беше изтънял.

Тя се напрегна още повече, когато брат Закарая се отдели от групата на Мълчаливите братя и

се приближи към тях, носейки се мълчешком към Говорещите звезди. Стигна до Джейс, и

Клеъри трябваше да се пребори с желанието си да го отблъсне. Той се наведе, постави

дългите си пръсти под брадичката на Джейс и вдигна лицето на момчето към своето. Ръцете

на Закарая бяха тънки и гладки — ръце на млад човек. Досега тя не се беше замисляла

сериозно за възрастта на Мълчаливите братя, беше сметнала, че всички са от някакъв мъдър

и стар вид.

Джейс, още на колене, погледна Закарая, който го наблюдаваше със сляпо, безстрастно

изражение. Това напомни на Клеъри за средновековните рисунки на коленичили светци,

обърнали поглед нагоре, с обляни от ярка златна светлина лица.

Ако бях при теб, докато растеше, каза той с изненадващо нежен глас, щях да разпозная рода

Херондейл в лицето ти, Джейс Лайтууд и щях да разбера кой си.

Джейс изглеждаше объркан, но не се отдръпна.

— Казват, че не приличам нито на майка си, нито на баща си…

Закарая се обърна към другите.

Не можем и не бива да нараняваме момчето. Между семейство Херондейл и Братята

съществуват стари връзки. Длъжни сме да му помогнем.

— Да му помогнете с какво? — попита Клеъри. — Има ли някакъв проблем с него… има ли

нещо в главата му?

Когато се ражда ловец на сенки, се извършва ритуал и над детето се полагат определени

защитни заклинания от Мълчаливите братя и от Железните сестри.

Клеъри знаеше от обучението си, че Железните сестри бяха женски орден като Мълчаливите

братя, които живееха дори още по-изолирано от тях, и отговаряха за изработката на

оръжията на ловците на сенки.

Брат Закарая продължи:

Когато Джейс е починал и после е бил възкресен, той се е родил за втори път и е бил лишен

от тези защити и ритуали. Останал е отворен като незаключена врата — отворен за всякакви

демонични влияния и сили.

Клеъри облиза изсъхналите си устни.

— Тоест е бил обладан?

Не обладан. Повлиян. Подозирам, че голяма демонична сила шепти в ушите ти, Джонатан

Херондейл. Ти си силен, бориш се с нея, но тя те увлича, както морето увлича пясъка.

— Джейс — прошепна Джейс през побелелите си устни. — Джейс Лайтууд, не Херондейл.

Клеъри се хвана за по-практичната страна на въпроса.

— Откъде сте сигурни, че демон прави това? И какво можем да направим, за да го остави на

мира?

Енок каза замислено:

Ритуалът трябва да бъде извършен отново, защитите да бъдат положени за втори път, както

когато е бил роден.

— Вие можете ли да го направите? — попита Клеъри.

Закарая наклони глава. Може да бъде направено. Трябва да се подготвим, да извикаме една

от Железните сестри и да бъде направен амулет… Той замълча. Джонатан трябва да остане