Град на небесен огън

— Пусни я — долетя ясен, суров глас от другия краи на стаята. — Пусни я и престани да я докосваш или ще те превърна в пепел.

Джейс.

Клеъри го видя иззад рамото на Себастиан, застанал там, където само преди миг нямаше никого. Беше пред прозореца и пердетата се развяваха зад него, полюшвани от вятъра, идващ откъм канала; очите му бяха твърди като ахати. Беше в боино облекло, а в ръката си държеше меч; синините все още не бяха избледнели напълно върху лицето му, което гледаше Себастиан с изражение на абсолютна ненавист. Клеъри почувства как цялото тяло на Себастиан се напрегна до неиното; миг по-късно той се отдръпна от нея и настъпи меча и, като в същото време ръката му се спусна към колана. Усмивката му беше остра като бръснач, ала очите му бяха нащрек.

— Хаиде, опитаи — каза той. — При Цитаделата извади късмет. Не очаквах да гориш така, когато те пронизах. Грешката беше моя. Но няма да я повторя.

Погледът на Джейс се стрелна към Клеъри за миг и тя кимна на въпроса в него — да, добре беше.

— Значи, го признаваш. — Джейс доиде малко по-близо до тях. Ботушите му стъпваха меко по дървения под. — Небесният огън те изненада. Хвана те неподготвен. Ето защо побягна. Изгуби битката при Цитаделата, а ти не обичаш да губиш.

Острата като нож усмивка на Себастиан стана малко по-ярка, малко по-чуплива.

— Не получих онова, за което дойдох. Ала научих доста.

— Не събори стените на Цитаделата — каза Джеис. — Не проникна в оръжейната. Не превърна Сестрите.

— Не отидох в Цитаделата за оръжия и доспехи — насмешливо отвърна Себастиан. — Тях мога да си набавя много лесно. Дойдох за вас. За вас двамата.

Клеъри погледна косо към Джеис. той стоеше неподвижен, с безизразно, каменно лице.

— Нямаше откъде да знаеш, че ще бъдем там — каза Клеъри. — Лъжеш.

— Не лъжа. — Себастиан буквално грееше, като запалена факла. — Аз те виждам, сестричке. Виждам всичко, което се случа в Аликанте. Денем и нощем, в мрак и в светлина. Виждам те.

— Престани — отсече Джейс. — Не е вярно.

— Нима? Откъде тогава знаех, че Клеъри ще бъде тук? Сама, тази вечер.

Джейс продължи да се приближава, дебнешком, като котка, тръгнала на лов.

— Защо не знаеше, че и аз ще бъда тук?

Себастиан направи физиономия.

— Трудно е да наблюдаваш двама души едновременно. Толкова много неща са ми на главата…

— И ако искаш Клеъри, защо просто не я отведеш със себе си? — продължи Джеис. — Защо ти е да губиш толкова време в приказки? — Гласът му тегнеше от презрение. — Защото искаш тя да поиска да доиде с теб. Никои в живота ти не е правил нищо друго, освен да те ненавижда. Маика ти. Баща ти. А сега и сестра ти. Клеъри не се е родила с омраза в сърцето. Ти я накара да те намрази. Ала не това си искал. Забравяш, че бяхме свързани, аз и ти. Че съм виждал сънищата ти. В главата ти има свят от пламъци, които ти гледаш отвисоко от една тронна зала, а в нея има два трона. Е, за кого е вторият трон? Кой седи до теб в сънищата ти?