Град на небесен огън

— Феите не могат да лъжат — каза той.

— Дете. — В гласа на Мелиорн имаше почти състрадателни нотки. — Да не знаеш, след всичкото това време, че измамата може да се крие пред очите на всички. О, ала ти си невинен все пак.

Магнус се опита да възрази, че е всичко друго, но не и невинен, ала думите не идваха. Мракът обаче дойде и го повлече в дълбините си.

* * *

Сърцето на Клеъри се сви в гърдите и. Отново се опита да раздвижи крака, да изрита, ала те бяха като залепени за пода.

— Да не мислиш, че не знам какво имаш предвид под милост? — прошепна тя. — Ще ме накараш да пия от Пъкления бокал. Ще ме превърнеш в една твоите Помрачени, като Аматис…

— Не. — В гласа на Себастиан имаше странна настойчивост. — Няма да те променя, ако не искаш. Ще ти простя, на теб и на Джейс. Ще можете да бъдете заедно.

— Заедно с теб. — Клеъри остави в тона и да се промъкне едва забележима иронична нотка, ала Себастиан като че ли не я забеляза.

— Заедно с мен. Ако ми се вречеш във вярност, ако ми го обещаеш в името на Ангела, ще ти повярвам. Когато всичко друго се промени, ще запазя единствено теб.

Клеъри премести ръката си още съвсем мъничко и ето че пръстите и вече бяха около дръжката на Хеосфорос. Всичко, което трябваше да стори, бе да ги свие в юмрук…

— И ако не го направя?

Изражението му стана сурово.

— Ако ми откажеш сега, ще превърна всички, които обичаш, в Помрачени, а теб ще оставя последна, за да видиш как се променят, докато все още си в състояние да изпитваш болка от това.

Клеъри преглътна с усилие; гърлото и беше пресъхнало.

— Това ли е милостта ти?

— Милостта зависи от твоето съгласие.

— Не съм съгласна.

Ресниците му се снижиха, разпръсваики светлината; усмивката му вещаеше ужасяващи неща.

— Каква ще промени това, Клариса? Така или иначе, ще се биеш на моя страна. Или ще запазиш свободата си и ще застанеш до мен, или ще я загубиш и ще застанеш до мен. Защо да не бъдеш с мен?

— Ангелът — рече Клеъри. — Как се казваше?

Сепнат, Себастиан се поколеба за миг, преди да отговори.

— Ангелът?

— Онзи, чиито крила отряза и изпрати на Института — отвърна тя. — Онзи, когото уби.

— Не разбирам. Какво значение има?

— Не — бавно каза Клеъри. — Не разбираш. Нещата, които си извършил, са прекалено ужасни, за да бъдат простени някога, а ти дори не знаеш, че са ужасни. И именно заради това отговорът ми е "не". Никога. Никога няма да ти простя. Никога няма да те обичам. Никога.

Клеъри видя как всяка неина дума го зашлевява като шамар. Когато той си пое дъх, за да отговори, тя замахна с Хеосфорос право към сърцето му.

Ала Себастиан беше по-бърз и това, че краката и бяха приковани на място с помощта на магия, скъсяваше обсега и. той се дръпна рязко; Клеъри се протегна, мъчеики се да го придърпа към себе си, но той с лекота отскубна ръката си. Нещо издрънча и Клеъри смътно си даде сметка, че сребърната му гривна е паднала. Тя отново замахна към него с меча си; Себастиан се дръпна и Хеосфорос остави чист разрез върху предницата на ризата му. Клеъри го видя как изкриви устни от болка и гняв. Сграбчи я за ръката и я вдигна, блъсваики я във вратата с такава сила, че вълна на вцепенение се разля чак до рамото и. Пръстите и охлабиха хватката си около Хеосфорос и той тупна на пода.