Златото на Кивира

— Абсолютно — потвърди Нора.

Никога не беше виждала толкова точна работа и толкова обещаващи резултати. Ясно се различаваха десетките тънки кафяви, сиви и черни пластове почва, разкриващи образуването на могилата във времето. Всички те бяха обозначени с номерирани флагчета. Други, още по-малки знаменца отбелязваха местата, откъдето бяха извадени артефакти. На земята до сондажа лежаха десетки, грижливо подредени найлонови торбички и стъклени епруветки с отделни артефакти, семена, кости или въгленчета. Нора видя, че Блек е устроил наблизо временна флотационна лаборатория с микроскоп за анализ на полени, семенца и човешки косми. До него имаше малък хартиен хроматографски комплект за анализ на разтвори. Тази високопрофесионална работа бе изпълнена със забележителна увереност и бързина.

— Профил като за учебник — каза Блек. — Най-отгоре е Пуебло Три с гребенчата и малко червена керамика. Отдолу следва Пуебло Две. Селището е възникнало внезапно към деветстотин и петдесета година.

— По същото време, когато анасазите са започнали да строят Чако — отбеляза Нора.

— Точно така. Под този пласт — археологът посочи един светлокафяв слой — има стерилна почва.

— Което означава, че градът е построен наведнъж — заключи тя.

— Да. Виж това.

Блек отвори една найлонова торбичка и внимателно изсипа три керамични фрагмента върху оставеното до сондажа парче мек плат. Те мътно заблестяха на обедното слънце.

Нора ахна.

— Слюдеста керамика черно върху жълто — промълви тя. — Великолепна е.

Блек повдигна вежди.

— От най-рядката. Значи и преди си виждала такава.

— Веднъж, на разкопките на Рио Пуерко. Беше много ерозирала, естествено. — Никой не е откривал цял съд.

Фактът, че Блек бе намерил три такива фрагмента само за един ден копане говореше за богатството на обекта.

— Самият аз никога не бях виждал такава керамика. Удивителна е. Някой успял ли е да я датира?

— Не. Открити са само двайсетина фрагмента и всички са от неясен контекст. Може би ти ще намериш тук достатъчно, за да успееш.

— Възможно е — каза Блек и върна чирепите в найлоновия плик с помощта на пинцети с гумирани краища. — А сега виж това. — Той приклекна до профила и посочи с върха на лопатката си поредица от редуващи се тъмни и светли ивици. Всички бяха осеяни с отчетливо обособени пластове натрошена керамика. — Обектът определено е бил обитаван сезонно. През по-голямата част от годината тук не са живели много хора, може би петдесетина или даже по-малко. Но всяко лято е имало прилив — очевидно сезонно поклонничество, но в далеч по-голям мащаб, отколкото в Чако. Личи по количеството натрошени грънци и въглени от огнище.

„Сезонно поклонничество — помисли си Нора. — Звучи като теорията на Арагон за ритуалното пътуване до жречески град.“ Реши да не го казва на Блек, за да не го ядоса.