Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— Ще разберат къде сме на рецепцията — от онзи противен господин Спанинг, ще му подпаля напомадената глава! — възкликна тя. — Нали платих за стаята на доктора. Ще дойдат всеки момент.
— Колко мъже видяхте? — попита Чан.
— Четирима. Трима войници и един с кафяво наметало.
— Хората на графа — каза Свенсон.
— Ние сме трима — каза Чан. — Ще искат да ни хванат тихо, без да влизат в близък бой.
— Във фоайето може да има и други — предупреди го Свенсон.
— Пак можем да ги победим.
— На каква цена? — попита докторът.
Чан вдигна рамене.
Госпожица Темпъл се огледа, огледа комфорта и сигурността, които бяха съпътствали живота й в „Бонифас“, и разбра, че с тях е свършено. Обърна се към прислужниците си:
— Марта, приготви ми чанта за пътуване — достатъчно лека, за да мога да я нося, с най-основните неща. Килимената чанта на цветя ще свърши работа. — Момичето не помръдна и госпожица Темпъл й кресна: — Веднага! Смяташ ли, че има време да се мотаеш? Мари, приготви багажа на леля ми и вашия. Ще прекарате известно време на морето. Бързо!
Прислужничките скокнаха. Леля й я погледна.
— Селесте, миличка, на морето?
— Трябва да отидете на сигурно място. И искам да се извиня, наистина много съжалявам, че ви изложих на такава опасност. — Госпожица Темпъл подсмръкна и посочи стаята си. — Ще видя какви пари имам в наличност, ще имате достатъчно за пътуването, и ще напиша чек, за да изтеглите още. Трябва да вземеш и двете прислужнички…
Ококорените очи на Агата се местеха от госпожица Темпъл към Чан и Свенсон. Никой от двамата не изглеждаше достатъчно почтен, та племенницата й да остане сама с него.
— Но ти не можеш… ти си млада дама от добро потекло! Ще стане скандал! Трябва да дойдеш с мен!
— Невъзможно е.
— Няма да имаш прислужница — това е невъзможно! — Възрастната жена укорително изпухтя към мъжете. — А и на морето сега е толкова студено…
— Точно това е смисълът, лельо. Трябва да отидете на място, което никой няма да предположи. Не трябва да казвате на никого, на никого!
Леля й мълчеше я гледаше смаяно, но госпожица Темпъл не можеше да каже дали заради настоящето изпитание, или заради това, в което се бе превърнала. Знаеше, че Свенсон и Чан следят целия разговор.
— Ами ти? — прошепна леля й.
— Не мога да кажа — отвърна тя. — Не зная.
— Щом тези хора още не са дошли — каза леля й след двайсетина минути, когато багажът вече беше събран, — значи може изобщо да не дойдат. Може би няма нужда да ходим никъде. Ако не познават Селесте…
— Въпросът не е дали познават племенницата ви — внимателно каза Свенсон. — Те знаят кой съм аз и кой е Чан. И тъй като знаят, че сме били в хотела, ще го наблюдават. Въпрос на време е да свържат племенницата ви с нас…
— Вече са го направили — каза Чан, който стоеше до вратата.
— И когато решат да действат — продължи Свенсон, — както каза и племенницата ви, вие ще сте в опасност.
— Но щом още не са дошли… — настояваше лелята.
— За наш късмет — прекъсна я госпожица Темпъл. — Така ще можем да се измъкнем незабелязано.
— Няма да е лесно — каза Чан.
Госпожица Темпъл въздъхна. Прав беше. Онези сигурно наблюдаваха от улицата всички входове. Единствената им надежда беше в това кого дебнат — със сигурност не две прислужнички и възрастна жена.
— Трябва да приемем, че служителят, който е показал пътя към стаята на доктора, е получил пари, за да донася още за нас — каза госпожица Темпъл. — Трябва да му отвлечем вниманието, докато леля ми и прислужничките не заминат. Мъжете на улицата няма да гледат за тях или поне не без сигнал. — Обърна се към леля си. — Ще отидете с карета право на гарата и оттам на морето, на южния бряг — в Кейп Руж, там сигурно има много странноприемници. Ще ви пратя писмо до поискване.
— Ами ти? — попита Агата.
— О, аз ще се оправя — каза госпожица Темпъл и се насили да се усмихне. — А всичко скоро ще свърши. — Погледна Свенсон и Чан за потвърждение, но израженията им не биха убедили и доверчиво дете.
Госпожица Темпъл знаеше, че при господин Спанинг трябва да отиде тя, защото другите щяха да са по-полезни с пренасянето на багажа, а и бе по-добре да не ги видят. Така че щом те тръгнаха към задното стълбище, тя слезе по главното, понесла една голяма чанта и зелената си ръчна чантичка, с възможно най-безгрижно изражение. На втория етаж стигна до голямата галерия над разкошното фоайе и до широката извивка на централното стълбище. Погледна през парапета и не видя никакви войници в черни униформи, но точно пред вратата стояха двама мъже с кафяви наметала. Продължи по широките стъпала към рецепцията и господин Спанинг. Щом я видя да слиза, той се заозърта неспокойно, но преди да успее да направи какъвто и да било знак, тя весело се провикна: