Рейн-Сан: Заложник на съдбата
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Рейн-Сан: Заложник на съдбата». Краткое содержание книги:
Когато легендарният ветеран от службите за секретни операции полковник Скот Хортън го открива в Токио, Рейн не може да откаже предложението: няколко милиона долара за „естествената“ смърт на три свръхпрочути личности, които всеки момент могат да извършат преврат в Америка. Но противникът в тази операция е прекалено силен дори за Рейн. Нужен му е екип от надеждни наемници: старият му приятел Докс, Бен Тревън, секретен агент с противоречиви мотиви и лоялност, и Ларисън, човек винаги с пръст на спусъка.
От сенчестите задни улички на Токио и Виена до мамещия блясък на Лос Анджелис и Лас Вегас, тези четирима самотни вълкодава ще трябва да се спасят от президентски ударни отряди, тайни затвори на ЦРУ и национални институции за сигурност.
Ала първо ще трябва да се спасят един от друг…
Тя кимна. Беше умна — достатъчно, за да знае, че ако не крие лицето си, похитителят не се бои, че после може да свидетелстваш срещу него. С други думи, че сигурно не възнамерява да те остави жив.
— Няма значение, че си ни видяла — обясних й. — Баща ти и без това веднага ще се сети кои сме. И когато всичко това свърши, ще ти обясни защо не можеш да отидеш в полицията. Затова не се безпокоим, че си ни видяла. Разбираш ли?
Кей отново кимна.
— Добре. Имам чувството, че си умно момиче. Сигурно си чувала за вторичното местопрестъпление и че не бива да позволяваш на никого да те заведе на такова място, защото озовеш ли се там, престъпникът може да направи с теб каквото иска. И това е вярно. В случая ти вече си на вторично местопрестъпление. Ние сме сами в този ван, имаме пълен контрол над обстановката, пълен контрол над теб. Ако искахме да те нараним, в момента щяхме да го правим. Но не постъпваме така. Нито пък желаем. Дотук следиш ли мисълта ми?
— Да — потвърди тя. Зарадвах се, че се е овладяла достатъчно, за да си позволи да говори.
— След малко ще те прехвърлим — продължих аз. — Първо в друга кола, после в една хотелска стая. Ще държим китките ти завързани и преди прехвърлянето ще ти завържем очите, но не искаме да ти причиняваме повече неудобства. Не желаем да ти запушваме устата например. Не знам дали някога са ти запушвали устата, но те уверявам, че е ужасно да прекараш няколко дни така. Много по-неприятно, отколкото предполагаш. Ще се наложи ли да ти запушим устата, Мими?
Тя поклати глава.
— Няма.
— Ще правиш ли опити да избягаш? Или да се съпротивляваш? Или да не изпълняваш каквото ти кажем?
— Няма.
— Виж, за мен това, общо взето, е само работа. — Посочих с глава Ларисън. — За моя колега обаче е съвсем лично. Не бива да му даваш повод, разбираш ли? Повярвай ми, той само чака да му дадеш повод.
Кей погледна Ларисън и по лицето й видях, че ми е повярвала. Че ми е повярвала напълно. Помълчах още малко, после добавих:
— Но съм сигурен, че няма да ти се случи нищо лошо. Имаш ли въпроси?
Тя кимна.
— Къде ме водите?
— Това не мога да ти разкрия, само ще ти кажа, че е място, където можем да те държим под контрол и където никой няма да е в състояние да те открие, докато ние не те пуснем. Нещо друго?
— Какво е направил баща ми?
— Ще трябва сама да го попиташ. Друго?
— Да. Защо все ме питате дали искам да ви питам нещо, след като знаете, че няма да ми отговорите?
Тъжно се усмихнах, възхитих се колко бързо се е овладяла, хареса ми дързостта й, въпреки шока и напрежението.
— Задаваш логични въпроси — казах. — Съжалявам, че не мога да отговоря на всичките. Ще ти кажа едно обаче. Ще сменяме колите два пъти. Ние с тебе ще се возим в багажника на едната. И ще минат най-малко няколко часа, преди да стигнем на удобно място, където има тоалетна. Ако се налага да отидеш преди това, ще трябва да ти сложим памперси за възрастни. Ще изтърпиш ли?
— Не говорите сериозно.
— Опитвам се да улесня нещата колкото е възможно, Мими. И по-добре повярвай, че говоря сериозно.
Кей отказа памперса и това ме изпълни с облекчение. Може би не беше кой знае какво при тези обстоятелства, но наистина не исках да я подлагам на такова унижение. И без това щеше да е трудно.
През следващите два часа минахме буквално под всеки подлез на 101-во, 110-о и 10-о шосе, влизахме и излизахме от различни подземни паркинги. Аз седях до шофьора, Ларисън остана отзад при Кей. Когато се успокоих, позвъних на Докс.
— Готов ли си?
— Готов съм, готин.
— Добре, идваме.
От Венис Булевард завихме наляво по Саут Ридондо. Когато стигнахме до знака стоп на Бангър Стрийт, видях форда — Докс чакаше да направи десен завой. Той потегли пред нас и ние го последвахме на юг към 10-о шосе. Щом се озовахме под надлеза, Докс рязко отби вдясно и спря на тротоара. Багажникът се отвори. Тревън включи аварийните светлини, зави надясно към тротоара и после пак завъртя обратно към улицата, като спря така, че дясната страна на буса се изравни с отворения багажник на форда. Скочих отзад и отворих страничната врата. Ларисън вече стоеше там с Кей, все още със завързани китки, а сега и със завързани очи. Двамата лесно я пренесохме в багажника, след което и аз се вмъкнах до нея. Ларисън затръшна капака и Докс пак настъпи газта, ускори до края на тунела, после бързо намали и излезе от отсрещния край с нормална скорост. Тревън трябваше да е плътно след него с вана — същото темпо, същата последователност като на влизане.