Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емил Минчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)». Краткое содержание книги:
През тази нощ ще се състои свързване. Веднъж в живота се появява Лунната сянка — събитие, в което добрите хора на Малаз са заплашени от демонични хрътки и други още по-ужасни неща.
Същата тази нощ, за която има пророчество, че император Келанвед ще се завърне. Затова и тук са хората, които биха предотвратили това на всяка цена. Докато разногласията в Империята очертават линията на битката, древното присъствие започва своето покушение над острова. Сред свидетелите на тези катаклизми са крадец на име Киска и Темпър — изтощен от войни ветеран. Макар и да не го знаят, всеки от тях има своята роля в конфронтацията, която ще определи не само съдбата на Малаз, но и тази на останалия свят…
Въпреки напрежението, Киска не я свърташе на едно място. Тя с мъка пребори подтика да се размърда неспокойно и погледна към Хатар. Дори той, свирепият, плосколик син на степите, се влияеше от заредената с напрежение атмосфера. Киска видя как вдига поглед към квадратните камъни на тавана. Блесналите му очи оглеждаха грапавата им повърхност, сякаш с надеждата да разберат какво се случва отвъд.
Киска облиза пресъхналите си устни и прочисти гърлото си.
— За какво мислиш? — прошепна тя на Върховния маг.
Очите на Тайсхрен, златни на светлината на свещите, се насочиха към нея. Съзнанието му изплува от дълбините на мислите му и той отвърна с тих, леко озадачен глас:
— Чудя се кой кого е хванал в капан. Въслата е заложила капан горе за Келанвед. Но той е избрал времето и мястото на идването си преди много време — кой знае преди колко — и отдавна се готви за тази нощ. Така че може би този капан е за нея. Тя най-вероятно съзнава това, но не може да го избегне. Трябвало е да дойде. И двамата е трябвало да дойдат — той се намръщи, а бръчиците около устата му станаха дълбоки като бразди. — А какво се надяват да постигнат Келанвед и Танцьора? Последователите им бяха избити и разпилени. Нямат организирана подкрепа, с изключение на култа на Сянката на Танцьора, но те преминаха в нелегалност и са прекалено малобройни. Ако се върнат, правомощията им няма да бъдат признати от Ноктите.
— А Олег и неговото съобщение?
Магьосникът се намръщи и докосна едното си слепоочие, сякаш за да успокои пулсираща там вена.
— Да. Олег. Нашият мистик отшелник. Който се самоизмъчва и самобичува. Може би докаран до лудост от собствените си нереализирани амбиции? Или един неразумно пренебрегнат пророк? — Тайсхрен въздъхна. — Ако следвам правилно неговата логика, Келанвед и Танцьора трябва да се самоубият. А просто не мога да приема това. Познавам ги добре и нито един от тях не би го направил.
Самоубийство? Не, Киска също не можеше да си представи това. Не и тези двамата. Келанвед бе преодолял твърде много препятствия, за да се добере до властта. Би унищожил всеки и всичко, застанало на пътя му. Това бе негова запазена марка.
Тайсхрен се размърда и вдигна глава като хрътка, надушила своята плячка.
— Слушай — прошепна той и погледна към тавана.
Киска прехапа долната си устна и вдигна глава. Чакането, страхът и несигурността бяха сковали мускулите на раменете и врата й. Не бе помръдвала от толкова време, че коляното на ранения й крак бе изтръпнало. Тя го сви и се изпъчи, за да освободи напрежението, събрало се в мускулите на гърба й. Какво се случваше сега? С периферното си зрение видя как Хатар се плъзга към тях като котка с оголено оръжие.
— Как ще…
Тайсхрен вдигна пръст пред устата й.
— Слушай.
Киска напрегна слуха си. През стените проникваше подмолното туптене на прибоя. Изстиващите камъни пукаха и пращяха.
Изведнъж го чу. Далечно тропане и слабо шумолене, което започна от единия и се насочи към другия край на тавана.
Келанвед.
Разбира се, тя никога не беше виждала Императора, но бе слушала много описания — някои си противоречаха и повечето бяха неясни. Много хора споменаваха бастуна и бавната му походка, но никой не забравяше да изтъкне преклонната му възраст, както и черната кожа и рунтавата сребърна коса на далхонски старейшина от саваната на югозападен Кюон Тали. И всички, разбира се, споменаваха неговата слабост към сиви и черни дрехи.
Сякаш за да потвърдят подозренията на Киска, Тайсхрен и Хатар се спогледаха.
Изведнъж отгоре й се спусна съкрушителна тежест като невидимата ръка на бог. Киска почувства, че някъде наблизо минаваше нещо огромно, притихнало в мрака, като талийски воин, който бе на една ръка разстояние. Смъртоносно присъствие, което бе твърде титанично, за да й обърне внимание. Погледна към Тайсхрен и видя, че той се мръщи, притиснал слепоочията си с пръсти. Капка кръв падна от носа му.