Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
— Тук ли е Морфин? — попита мистър Домби след кратко мълчание, по време на което мистър Каркър шумолеше с книжата си и си мърмореше под носа кратки извадки от съдържанието им.
— Морфин е тук — отвърна той и на лицето му се появи най-широката му и най-внезапна усмивка — и си тананика, предал се на музикални възпоминания за снощния си квартет, предполагам… което се чува през стената помежду ни и едва не ме докарва до лудост. Иска ми се да си запали виолончелото и заедно с него да изгори всичките си нотни тетрадки.
— Струва ми се, Каркър, че вие никого не уважавате — отбеляза мистър Домби.
— Никого ли? — запита Каркър и отново широко и съвсем по котешки си оголи зъбите. — Е, не много хора, струва ми се. Навярно бих твърдял със сигурност — прошепна той, сякаш премисляше — само за един.
Опасна черта, ако тя бе истинска и не по-малко опасна, ако бе притворна. Но едва ли мистър Домби мислеше така — той продължаваше да стои с гръб към камината, изправен в цял ръст, и наблюдаваше главния си служител с величествено спокойствие, в което сякаш се прокрадваше скрито съзнание за власт, по-силно от всякога.
— Относно Морфин — заговори мистър Каркър, като отдели един лист от книжата — той съобщи, че в агенцията в Барбадос е починал младши служител и предлага да се запази каюта на кораба „Син и Наследник“, заминаващ след около месец… за заместника. Предполагам, че ви е все едно кой ще бъде изпратен. Ние тук нямаме подходящ човек.
Мистър Домби поклати глава с пълно безразличие.
— Мястото не е много завидно — заяви мистър Каркър и взе писалка, за да направи отметка на гърба на листа. — Вярвам, че той ще може да назначи осиротелия племенник на някой от неговите музикални приятели. Това навярно ще прекрати свиренето на цигулка на момчето, ако има дарба в това отношение. Кой е? Влезте!
— Извинете, мистър Каркър. Не знаех, че сте тук, сър — възкликна Уолтър, появил се с писма в ръка, току-що пристигнали и неотворени. — Мистър Каркър младши, сър…
При споменаването на това име управителят мистър Каркър бе остро жегнат (или си даде вид на такъв) от чувство на срам и унижение. Той погледна мистър Домби право в очите с променен и извинителен поглед, после сведе глава и замълча за миг.
— Смятам, сър — внезапно извика той гневно и се нахвърли върху Уолтър, — че и преди това към вас е отправяна молбата да не споменавате в разговор името на мистър Каркър младши.
— Извинете — отвърна Уолтър. — Исках само да обясня, че мистър Каркър младши ми каза, че вие вече сте излезли от кабинета, защото в противен случай аз никога не бих почукал на вратата, когато вие сте зает с мистър Домби. Това са писма за мистър Домби, сър.
— Добре, сър — отвърна управителят мистър Каркър и бързо ги дръпна от ръката му. — Вървете да си гледате работата.
Но при това безцеремонно вземане, без сам да забележи, мистър Каркър изпусна едно писмо на пода. Мистър Домби също не забеляза падналото в краката му писмо. Уолтър се поколеба за миг в очакване, че някой от тях ще го забележи. Но като видя, че то се изплъзва от вниманието и на двамата, той се поспря, върна се, вдигна го и го постави върху бюрото на мистър Домби. Писмата бяха изпратени по пощата, а въпросното се оказа поредният отчет на мисис Пипчин, адресиран както винаги — тъй като мисис Пипчин лошо си служеше с писалката — от самата Флорънс. Мистър Домби — Уолтър безмълвно бе насочил вниманието му към това писмо — се сепна, като го видя, и отправи към момчето свиреп поглед, сякаш бе убеден, че то умишлено го е отделило от останалите.
— Напуснете стаята, сър! — високомерно заповяда мистър Домби.
Той смачка писмото в ръка и след като проследи с поглед излизането на Уолтър от стаята, го пъхна в джоба си, без да отлепва печата.
— Споменахте, че ви е необходимо да изпратите някого на Антилските острови — припряно каза мистър Домби.
— Да — отвърна Каркър.
— Изпратете младия Гей.
— Добре, много добре наистина. Нищо по-лесно от това — рече мистър Каркър, без да проявява каквато и да е изненада, и отново взе писалката, за да сложи нова отметка на гърба на листа все така невъзмутимо, както и преди. — Ще изпратим младия Гей.
— Извикайте го пак — нареди мистър Домби.
Мистър Каркър незабавно стори това и Уолтър незабавно се върна.