Джейк Ренсъм и виещият сфинкс
- Автор: Роллинс Джеймс
- Серия: Джейк Ренсъм #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978–954–655–313–3
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Джейк Ренсъм и виещият сфинкс». Краткое содержание книги:
— Какво е това?
— Уислинг… — Джейк нямаше време за по-подробни обяснения. — Приятел.
Или поне така се надявам.
Крилатата змия се въртеше около камъка. Джейк я бе виждал да го прави и преди. Явно нещо в кристала я привличаше. Може би затова го бе последвала в пещерите и каньоните на Процепите. Според чичото на Нефертити, тези създания били свързани с Анкх Тави също както и камъните на времето.
Джейк не разбираше природата на връзката, но не се съмняваше, че тя съществува.
Уислингът затрептя с крила, нави се около ръката на Джейк и вдигна глава, за да го погледне в очите.
— Да, камъкът ти харесва. Това ми е ясно, но нямам време. Защо не отидеш да досаждаш на другия камък? — Джейк кимна към вещицата, която се намираше на десетина метра от тях. — Иди да я уплашиш.
Крилатата змия наклони глава, сякаш обмисляше идеята. Сетне отлетя със съскане и изчезна безследно.
Този път ахна Ба’чук, но изненадата на Джейк не бе по-малка от неговата.
Къде отиде?
В отговор се разнесе писък.
Обърнаха се и видяха, че недалеч от тях Хека се бори с жезъла си и го размахва във въздуха. Джейк видя крилатата змия, увита по протежението му, да съска към вещицата. Миг по-късно уислингът изчезна от погледите им.
Отнасяйки жезъла и камъка със себе си.
Вещицата изпищя — този път не от ярост, а от болка. След като не разполагаше със закрилата на рубинения кристал, нищо не бе в състояние да я предпази от бурята. Великият вятър връхлетя върху нея с цялата си мощ. Тя подскочи, опита се да полети, но не беше харпия. Тялото й започна да се гърчи от поривите на вятъра, които разкъсваха кожата по крилата и лицето й. Когато все пак полетя, от гърчещото й се тяло покапа кръв, която приличаше на черен дим, превръщайки я в пламтящо знаме на агонията.
Вещицата се преметна няколко пъти във въздуха и изчезна в сърцевината на бурята. Изпищя от болка, но скоро писъците й заглъхнаха.
Джейк и приятелите му бяха зашеметени и не промълвиха нито дума.
Той се обърна назад и се огледа. Черните сенки на ятото на харпиите се разпаднаха и разпиляха на вятъра. В отсъствието на гракилската царица майка магията, която тя бе използвала, за да ги държи в подчинение, бе изгубила силата си. Почувствали се най-после свободни, харпиите се разлетяха с уплашени викове.
Пътят пред Джейк и приятелите му беше открит. Той посочи тъмните сенки в сърцето на бурята, където ги очакваха руините на Анкх Тави.
— Хайде…
Уислингът се появи изневиделица, закръжи пред лицето му, пърхайки с криле, без да изпуска жезъла на Хека. Но беше прекалено слабичък, за да го задържи и го изтърва.
Ба’чук се хвърли и го улови, преди да докосне пясъка.
Освободен от товара си, уислингът се заизвива във въздуха. Бурята като че ли не му влияеше по никакъв начин, той не й обръщаше никакво внимание и продължаваше да лети пред лицето на Джейк. Дишаше тежко с отворена уста и стрелкащ се език, приличаше на куче, току-що донесло хвърлената му пръчка.
— Браво, момчето ми! — похвали го Джейк, но думите му прозвучаха повече като въпрос. Нямаше представа дали уислингът е момче, не знаеше нищичко и за намеренията му. Дали бе прочел мислите му? И затова ли бе отишъл да вземе камъка от вещицата? Или пък бе далеч по-интелигентен, отколкото изглеждаше?
Джейк не знаеше отговорите на тези въпроси, нито пък разполагаше с време да попита уислинга. Калверум Рекс все още не бе победен, а вече сигурно бе заловил избягалите пленници. Страхът за съдбата на Пиндор, Нефертити, Политор и останалите го караше да продължи напред. Някъде там, в далечината, се намираше единствената им надежда.
Напред го теглеше и друго, не по-малко силно чувство: стремежът да открие някоя улика, която да му подскаже каква е била съдбата на родителите му. Според мозайката в Ка-Тор майка му е била тук. Това му бе достатъчно, за да ускори крачка въпреки силния вятър.
— Трябва да стигнем Анкх Тави — каза той.
Джейк продължи да води приятелите си с кристала в ръка, а крилатата змия се настани на рамото му и се уви там като шал.
Марика го гледаше учудено.
Той сви рамене, в резултат на което уислингът изсъска недоволно.
— Какво мога да кажа? Животните ме обичат.
Преходът бе по-дълъг от очакваното. Сенчестите руини на Анкх Тави продължаваха да се издигат на хоризонта, но отказваха да се приближат.