Звездни дневници
- Автор: Лем Станіслав
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-623-9
- Переводчик: Светлана Петрова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Звездни дневници». Краткое содержание книги:
„Звездни дневници“ на гениалния полски фантаст Станислав Лем представляват цикъл от разкази, които са толкова хомогенни, че често се определят от критиката като роман. Пътешествията на неуморимия Ийон Тихи не са номерирани в никаква последователност, защото, както обяснява авторът чрез своя герой, едни пътешествия се извършват в пространството, други във времето — винаги можеш да се върнеш назад, където още не е имало пътешествие и тогава първото би станало второ. Нито едно от произведенията на Лем не е писано толкова дълго време. Първите пътешествия от „Звездни дневници“ датират от началото на петдесетте години на миналия век, а последното излиза през 1996-а, тоест с интервал от над четиридесет години. През това време в света и на Земята всичко се е променило, единствено авторът на дневниците, неуморимият Ийон Тихи, си е останал същият. Нищо не знаем за неговия семеен живот; ако се отбива вкъщи (на Земята), то е само за да тръгне скоро пак из Вселените, ако има биография, тя е частична, при това чудесен материал за анекдоти. Когато пътешестваме с Тихи, забравяме страха, който може да буди чуждият нам Космос — прочутият космически пътешественик навсякъде се чувства у дома си, нищо не може да го извади от равновесие, а чувството за хумор, увереността в себе си и непобедимият практицизъм побеждават всички препятствия.
Този барок има своите апологети и теоретици, които утвърждават, че тялото е за това, за да получава най-много удоволствия от най-много свои органи едновременно; водещият му представител, Мерг Барб, обяснява, че Природата е разположила центрове на удоволствието, доста скъпернически впрочем, из тялото, за да може то да изпитва наслада, и затова всички такива преживявания не са автономни, а всяко служи за нещо: за снабдяване на системата с течности, въглехидрати или протеини, за осигуряване на потомство и тем подобни. Е, с този натрапен прагматизъм трябва да се скъса радикално; дотогавашната пасивност в проектирането на телата е признак на липса на перспективно въображение; епикурейството или еротизмът и насладите от тях са мизерен страничен продукт на задоволяването на вродените инстинкти, тоест тирания на Природата; не е достатъчно да се освободи сексът, свидетелство за което е ектогенезисът, защото сексът няма особено бъдеще нито комбинаторно, нито конструктивно; каквото е било за измисляне в тази област, отдавна е осъществено и смисълът на автоморфната свобода не е в това, праволинейно да се уголемява или умножава едно или друго чрез полово плагиатство на отживелици. Трябва да се измислят съвършено нови органи, които ще функционират само и единствено с цел притежателят им да се чувства добре и все по-добре, разкошно и направо райски.
Барб е подкрепен от кръг млади способни проектанти от БеПеТеДе, които изнамират купонари и оргазмони; те са анонсирани шумно, с реклами, които гарантират, че едновремешните удоволствия за стомаха или пола са нищо работа в сравнение с купондренето и оргазмирането; разбира се, в мозъците са вкарвани центрове на екстаз, програмирани специално от инженери по невроните, при това се разполагат на етажи. Така възникват купонските и оргазмоновите нагони и присъщи на тези инстинкти дейности в много широк диапазон, защото може да се оргазмира и купондрира едновременно или поред, соло, в дуети, терцети, после, след добавянето на цуни-гуни, и в групи от няколко десетки лица. Раждат се и нови жанрове изкуство покрай творците оргазмисти и купондристи, но нещата не свършват дотук: към края на XXVI век се появяват барокови форми на езикоходци, на успех се радват ходилогризците, а прочутият Ондур Стеродон, който умее едновременно да оргазмира, купондрира и тамбуринчи, летейки с гръбначни криле, става любимец на тълпите.
Във върховия период на барока сексът излиза от мода; практикуват го само две малобройни формации — на комасатите и сепаратистите. Тези вторите, отвратени от разюздания секс, смятат, че не може да се яде зеле със същата уста, с която целуваш любовника. Така че е необходима друга уста, тъй наречената платоническа, а най-добре комплект, според предназначението (за познати, роднини и избраника). Тъкмо обратното комасатите, почитатели на функционализма, съединяват каквото може за опростяване на организма и улесняване на живота.
Краевековието в този стил, също толкова екстравагантно и бамбашка, създава престранни същества, като жена табуретка и хексак, който прилича на кентавър, но вместо копита има четири боси стъпала, обърнати с пръстите навътре: наричан е и тупач — от танца, в който енергичното тупане с крак е основна фигура. Но пазарът вече показва пренасищане и досада. Вече не е толкова лесно да се епатират останалите с ново тяло, употребяват се ушни капаци от естествен рог, ушни миди със светещи стигмати разхлаждат като с ветрило бледорозовите бузи на дамите от компанията, правят се опити за ходене на огънати уж-крака, от безволие БеПеТеДе продължава да бълва нови проекти, но краят на тази формация вече се усеща.