Звездни дневници
- Автор: Лем Станіслав
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-623-9
- Переводчик: Светлана Петрова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Звездни дневници». Краткое содержание книги:
„Звездни дневници“ на гениалния полски фантаст Станислав Лем представляват цикъл от разкази, които са толкова хомогенни, че често се определят от критиката като роман. Пътешествията на неуморимия Ийон Тихи не са номерирани в никаква последователност, защото, както обяснява авторът чрез своя герой, едни пътешествия се извършват в пространството, други във времето — винаги можеш да се върнеш назад, където още не е имало пътешествие и тогава първото би станало второ. Нито едно от произведенията на Лем не е писано толкова дълго време. Първите пътешествия от „Звездни дневници“ датират от началото на петдесетте години на миналия век, а последното излиза през 1996-а, тоест с интервал от над четиридесет години. През това време в света и на Земята всичко се е променило, единствено авторът на дневниците, неуморимият Ийон Тихи, си е останал същият. Нищо не знаем за неговия семеен живот; ако се отбива вкъщи (на Земята), то е само за да тръгне скоро пак из Вселените, ако има биография, тя е частична, при това чудесен материал за анекдоти. Когато пътешестваме с Тихи, забравяме страха, който може да буди чуждият нам Космос — прочутият космически пътешественик навсякъде се чувства у дома си, нищо не може да го извади от равновесие, а чувството за хумор, увереността в себе си и непобедимият практицизъм побеждават всички препятствия.
Все още бях под силното впечатление от нощната контрола и понеже не ми се връзваше с прочетеното досега в учебниците по история, веднага след закуска продължих да се образовам.
От памтивека на автоеволюцията лагерът на физическия прогрес се раздира от дълбоки различия по принципни въпроси. Опозицията на консерваторите изчезва още 40 години след великото откритие; наричани са мрачни ретрогради. Прогресистите пък се делят на атентатори, постъпатели, размножители, хамелеонисти, разливици и много още други партии, не помня вече нито названията, нито програмите им. Атентаторите настояват властта да установи съвършен физически прототип, който да се наложи в живота с гръм и трясък. Уцелвачите, по-критично настроени, смятат, че не е възможно подобно съвършенство да се създаде незабавно и са по-скоро за постепенно преминаване към идеалното тяло, обаче не е ясно по какъв път и преди всичко, трябва ли да бъде неприятен за преходните генерации? По този въпрос се разделят на две фракции. Други, например хамелеонистите и размножителите, твърдят, че е добре да се изглежда различно в различните случаи или че човекът не е по-лош от насекомите и щом те имат метаморфози, и той може да постъпва така: детето, юношата, младежът, зрелият индивид биха били олицетворения на напълно различни образци. Колкото до разливиците, те са радикали; отричат скелета като отживелица, прокламират отказ от гръбначния строеж и хвалят меката пластичност; Разливикът може да се самомоделира или омеси телесно както му душа иска; това е доста практично в тълпа, а така също и в отношенията с конфекцията от различни размери; някои техни членове се разточват и омесват в най-причудливи форми, желаейки да изразят настроенията си със самосъчленяване според ситуацията и състоянието на духа; поли– и монотическите им противници презрително ги наричат локвари.
За да бъде предотвратена опасността от телесна анархия, бива създадено БеПеТеДе, Бюро за проекти на тялото и душата, което да доставя на пазара планове за пречленяване в различни, но задължително изпробвани варианти. Все пак главната посока на автоеволюцията си остава препъникамък: дали да се проектират и създават тела, благодарение на които ще се живее по-приятно, или те да бъдат такива, че да улесняват най-успешното включване на индивидите в общественото битие, ще рече естетика или функционалност, сила на духа или на физиката — защото е лесно да се дрънкат общи приказки за хармония и перфектност, а в това време практиката да показва, че не всички ценни качества могат да се съединяват; много се изключват взаимно.
Така или иначе, отдалечаването от естествения човек върви с пълна пара. Разни експерти се надпреварват да доказват небивалите му примитивизъм и грозота, за които е виновна Природата; телометрията и соматичното инженерство на времето издават в трудовете си явни влияния на доктрината на Дондерварс; несъвършенството на естественото творение, сенилното движение към смъртта, тиранията на старите щения над по-късно възникналия разум биват подложени на яростна критика, а по-маловажните разработки гъмжат от упреци към плоскостъпието, злокачествените тумори, дисковата херния и хиляди други страдания, предизвикани от еволюционната небрежност и халтура, наричани къртовска работа на разсипническо-безидейната — нали е сляпа — еволюция на живота.
По-късните потомци изглежда си отмъщават на Природата за унилото мълчание, с което техните прадеди е трябвало да преглътнат сензациите за маймунския произход на дихтонците; осмиват така наречения дървесен преход, тоест, че най-напред някакви животни почнали да се крият по дърветата, а по-късно, когато горите се превръщат в степи, се наложило прекалено бързо да се върнат на земята. Според някои критици антропогенезисът е предизвикан от земетресенията, защото който бил останал жив, се криел от тях в клоните, значи хората са били нещо като круши дивачки. Всичко това, разбира се, е примитивно опростителство, но така или иначе, обидите по адрес на еволюцията спадат към добрия тон. През това време БеПеТеДе усъвършенства вътрешните органи, тренира и укрепва гръбначния стълб, добавя резервни сърца, бъбреци, обаче това не задоволява екстремистите, които издигат демагогски искания от рода на „Долу главата!“ (била тясна), или „Мозъкът — в корема!“ (там било по-широко) и тем подобни.