Звездни дневници
- Автор: Лем Станіслав
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-623-9
- Переводчик: Светлана Петрова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Звездни дневници». Краткое содержание книги:
„Звездни дневници“ на гениалния полски фантаст Станислав Лем представляват цикъл от разкази, които са толкова хомогенни, че често се определят от критиката като роман. Пътешествията на неуморимия Ийон Тихи не са номерирани в никаква последователност, защото, както обяснява авторът чрез своя герой, едни пътешествия се извършват в пространството, други във времето — винаги можеш да се върнеш назад, където още не е имало пътешествие и тогава първото би станало второ. Нито едно от произведенията на Лем не е писано толкова дълго време. Първите пътешествия от „Звездни дневници“ датират от началото на петдесетте години на миналия век, а последното излиза през 1996-а, тоест с интервал от над четиридесет години. През това време в света и на Земята всичко се е променило, единствено авторът на дневниците, неуморимият Ийон Тихи, си е останал същият. Нищо не знаем за неговия семеен живот; ако се отбива вкъщи (на Земята), то е само за да тръгне скоро пак из Вселените, ако има биография, тя е частична, при това чудесен материал за анекдоти. Когато пътешестваме с Тихи, забравяме страха, който може да буди чуждият нам Космос — прочутият космически пътешественик навсякъде се чувства у дома си, нищо не може да го извади от равновесие, а чувството за хумор, увереността в себе си и непобедимият практицизъм побеждават всички препятствия.
Тези думи доста ме сконфузиха. Попитах как дуистичното богословие съчетава това, което става на планетата (едва ли добри неща, макар да не знам добре какво точно, след като съм едва в XXVI век в четенето), с Писанията на Откровението (които също не познавам)?
Отец Мемнар ми отговори пред мълчащия игумен:
— Вярата е едновременно абсолютно необходима и напълно невъзможна. Невъзможна е като утвърждаема веднъж завинаги, защото няма такава догма, в която мисълта може да се вкорени с увереността, че е веднъж завинаги. Двайсет и пет века защитавахме Писанията чрез гъвкави обрати и обобщаващи интерпретации на буквата, докато загубихме. Вече нямаме счетоводна представа за Трансцендентното. Бог не е нито Титан, нито Пастир, нито Творец, нито Полицай, нито Главен счетоводител на битието. Вярата в Бога трябва да се изчисти от всякакъв интерес, поне заради това, че тя никога с нищо няма да бъде възмездена. Ако се окаже, че Бог е в състояние да направи нещо, противно на чувствата и логиката, това ще бъде лоша изненада. Нали тъкмо той, не някой друг, ни е дарил с тези форми на логично мислене, освен които нямаме нищо друго в познанието, как тогава да смятаме, че актът на вярата трябва да бъде отказ от логичния разум? За какво най-напред се дарява разум, пък после той да бъде оскърбяван с противоречия, които сам ще намери по пътя си?
За да стане по-тайнствен и загадъчен? За да ни позволи най-напред да поставим диагнозата, че в Отвъдното няма нищо, а после да получим рая така, както картоиграчът мошеник вади асо от ръкава си? Ние не мислим така. Затова не изискваме от Бог никакви ползи заради вярата си, не предявяваме никакви претенции към него, защото се простихме с теодицеята, основана на модела за търговски трансакции и обмен на услуги от типа ти на мене, аз на тебе: аз ще те създам за живот, ти ще ми служиш и ще ме възхваляваш.
— Ама тогава — питах ги все по-настоятелно — какво всъщност правите, монаси и богослови, как се отнасяте към Бога, след като не зачитате ни догмите, ни литургиите и службите, ако добре съм разбрал?
— Понеже всъщност вече нямаме нищо — отвърна така генералът на прогностиците, — следователно имаме всичко. Като прочетеш и другите томове на дихтонската история, драги пришълецо, ще разбереш какво означава това — търсенето на пълна свобода в сферата на телесното и душевното строителство, която ни дадоха двете биотични революции. Смятам за напълно вероятно, че дълбоко в себе си се подсмиваш при вида на всичко тук, защото тукашните същества, появили се точно както и вие — от плът и кръв, но получили пълна власт над себе си чрез възможността да гасят и палят в себе си вярата като лампа, загубиха тази вяра. Но тя премина в техните инструменти, мислещи инструменти, защото точно такива бяха нужни в един етап от промишленото развитие. Днес ние вече сме излишни и именно ние, според тези там горе — боклук, вярваме. Не ни преследват, защото имат по-важни проблеми на карантийките си, но все пак властта не ни позволява само да вярваме.
— Странно — казах. — Не ви е позволено да вярвате? Но защо?
— Много е просто. Вярата е единственото нещо, което не може да се отнеме от съзнателното битие дотогава, докато то съзнателно е в нея. Властта би могла не само да ни разруши, но и да ни преработи така, че вече програмирано да не вярваме; не го прави сигурно от подценяване и презрение, или от безразличие. Тя желае да царува пряко, понеже всяко нарушение в тази пряка власт би сметнала за посегателство върху нея. Затова трябва да крием вярата си. Питаш за нейната същност. Тя е, как да кажа, напълно гола, тази наша вяра, и напълно беззащитна. Не храним никакви надежди, не изискваме нищо, не молим за нищо, на нищо не разчитаме, просто вярваме.