Тайната история

Задачата бе да напишем есе от две страници на гръцки върху епиграма на Калимах по наш избор. Бях написал само една страница и бързо се заех да го довърша, обзет от нетърпение и съчинявайки по леко нечестен начин — пишех на английски, а после превеждах дума по дума. Джулиан ни бе помолил да не го правим. Той казваше, че ценността на съчинението на гръцки не е в това, че ни дава някаква лекота в боравенето с езика, която не бихме могли да усвоим по друг начин, а в това, че, ако правим всичко както трябва, ще придобием умението да мислим на гръцки. Обясняваше ни, че начинът на мислене се променя, когато бъде ограничен от строг и непознат език. Определени общоприети идеи стават необясними, а други, за които никога не си помислял, оживяват и придобиват нова, чудотворна яснота. Предполагам, че ако съм принуден, ще ми е трудно да обясня на английски какво точно искам да кажа. Мога само да напиша, че по своята същност incendium119 е напълно различно от feu120, с който французина пали цигарата си. Двете са много различни от яростния и нечовешки pur, познат на гърците — този pur, който изригва от кулите на Илион или подскача и вие на пустия и брулен от вятъра бряг от погребалната клада на Патрокъл.

Pur: тази единствена дума държи в себе си тайната, светлината и ужасяващата яснота на древногръцкия език. Как да ви накарам да видите тази странна и ярка светлина, която се просмуква в описанията на Омир и осветява диалозите на Платон — чужда светлина, необяснима с нашия обикновен език? Нашият общ език е езикът на неяснотата, на странното, дом на сенките и дрипльовците, на кинжалите и бирата, това е езикът на Ахав, Фалстаф, на госпожа Гъмп121. Намирам го за напълно подходящ за подобни размишления, но с него изобщо не съумявам да обясня какво обичам в гръцкия, който е език, напълно чужд на всякакви витиеватости и причудливости. Това е език, обсебен от действието, от насладата да наблюдаваш как деянието поражда друго деяние, как то се отправя напред, последвано от други деяния, които прииждат от всички страни и някъде там, назад, тръгват в крак и образуват една дълга и стройна редица от причина и следствие, които неизбежно ще доведат до единствения възможен край.

В известен смисъл именно поради това се чувствах толкова близък с останалите от групата по гръцки. И те познаваха този красив и опустошен пейзаж, мъртвите векове, и те са имали същото изживяване, когато са вдигнали поглед от книгите с очи, в които гори пети век, а пред тях се е възправил смущаващо бавен и чужд свят, който сякаш не е техен дом. Именно по тази причина се възхищавах особено на Джулиан и Хенри. Техният разум, самите им очи и уши бяха неизменно съсредоточени в пределите на тези строги и древни ритми — факт е, че светът сякаш не беше техен дом, поне светът такъв, какъвто го познавах. Но те далеч не бяха редки посетители по тази земя, която самият аз познавах само като възхищаващ се турист, а до известна степен бяха нейни постоянни жители, толкова постоянни, колкото бе възможно да бъдат. Древногръцкият е труден език, наистина много труден, при него съществува реалната възможност да го изучаваш цял живот и да не можеш да обелиш нито дума. Дори и сега се усмихвам при мисълта за премерения и официален английски на Хенри — английски на добре образован чужденец — при това сравнен с будещото учудване дар слово и самоувереност на неговия гръцки — бърз, изразителен и остроумен. Винаги съм се учудвал, когато ги слушах с Джулиан да говорят на гръцки, да спорят и да се шегуват, нещо, което никога не чух нито един от двамата да прави на английски. Безброй пъти съм виждал как Хенри вдига телефона с раздразненото и предпазливо „Ало“ и дано никога не забравя рязкото и неустоимо удоволствие от неговото „Khairei!“, щом чуеше гласа на Джулиан от другата страна.