Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Знам, че е трудно.
— Изглежда, виниш мен за решението на Енгълтън, макар че аз само живея там. Искаше да се свържеш с тях и аз те свързах. Адски бързо, бих добавила. И ето какво получавам за благодарност!
— Благодаря ти — каза той.
— Така е по-добре. Има ли нещо друго? Защото бях заета доброволно да си губя времето, за да ти помогна с тези изображения.
— Аз не съм врагът — прошепна той.
— Никога не съм те смятала за такъв.
— Ако успея да постигна някакъв успех… Не разбираш ли?
— Може би не.
— Повярвай ми.
— Ако намекваш, че заставам между теб и значката, когато всъщност стоиш там, закичен с нея, искаш прекалено много. Не мога да го направя.
Той посегна към значката, забодена на ризата му. В този миг на вратата се почука, той пусна значката и се обърна да отвори.
— Търсят те от Сиатъл. — Нанси погледна към Фиона зад него, после погледът й заигра между двамата. — Мога да им кажа, че ще се върнеш по-късно — предложи тя.
— Не — рече Уолт. — Ще се обадя. — А на Фиона каза: — Добра работа. Продължавай.
Остана втренчена в гърба му, с поруменялото си гневно лице.
— Слушам, шерифе — процеди тя през зъби.
Нанси задържа вратата отворена, за да мине Уолт, но бе достатъчно умна, за да не погледне отново към Фиона.
— Всичко наред ли е? — попита тя, докато вървяха по коридора към кабинета му. — Положението изглеждаше малко… разгорещено.
— Болд ли е? — попита той, без да й отговори.
— Някаква жена на име Матюс. Попита дали имаме скайп или видеовръзка и аз й казах, че мога да уредя нещо.
— Наистина ли?
— Не е нужно да звучиш толкова изненадано.
— По-скоро впечатлено. Вкъщи Кевин върши тази работа. Понякога и Лиза.
— Тя прави прекалено много за теб — каза Нанси.
Вече бяха стигнали до кабинета. Нанси заобиколи бюрото му и заработи на клавиатурата, като избягваше да го гледа, знаейки, че е прекрачила границата. Тракането по клавишите звучеше по-силно от обикновено.
— Не трябваше да казвам това — рече тя.
— Имаш право на мнение.
— Нима? — Тя мина покрай него, отиде до вратата на кабинета и я затвори. — Добре тогава.
Прииска му се да можеше да си върне думите назад.
— Всичко това не ми влиза в работата, но си станал твърде зависим от Лиза. Гарантирам ти, че тя ти взема пари само за около една трета от времето, защото иначе досега да си останал без дом, като се има предвид колко часове прекарва тя там. За момичетата е достатъчно лошо, че ги мъкнат насам-натам. И когато са на твоя територия, трябва ти да си с тях, а не някаква гувернантка, леля или бавачка, на която й се плаща на час. Но тя никога няма да ти каже това. Никога няма да ти спомене колко се нуждае от нея собственото й семейство и колко злоупотребяваш с търпението й. Ти имаше големи проблеми, Уолт. Никой не го отрича. Нуждаеше се от Лиза да те замества, докато стъпиш на краката си, и така стана. Но прекарваш прекалено дълго време тук. Много повече, отколкото преди, и не мисля, че дори го забелязваш. Работата може да ти помогне да преодолееш донякъде сърдечната болка и никой не би те укорил за това, но двамата сме заедно от много отдавна. Казвам ти само, че трябва да продължиш напред. — Нанси си пое дълбоко дъх, а след това въздъхна. Когато той не отвърна нищо, му каза: — Кликни на зеления телефон в отворения прозорец на монитора. Тя би трябвало да отговори. — Остана на мястото си секунда по-дълго от необходимото, въздъхна отново и излезе.
Уолт не помръдна. Направи усилие да запази спокойствие, поклати глава и тръгна към бюрото си.
33.
Дафни Матюс беше хубава жена, и то като се има предвид, че компютърното видео по никакъв начин не я ласкаеше. Тъмнокоса красавица с енергичен поглед и намек за покана в донякъде приглушения й глас, тя събуди интелектуалното любопитство на Уолт. Прииска му се да прекрачи през екрана и да прекара няколко часа с нея. Навяваше му мисли за Клеопатра — загадъчна, съблазнителна, адски интелигентна — а още не бе казала нищо, освен „здрасти“ и „радвам се да се запознаем“.