Забравената градина
- Автор: Мортон Кейт
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Забравената градина». Краткое содержание книги:
— С ваше позволение, лейди Монтраше, ще довърша прегледа.
Роуз въздъхна, когато д-р Матюс повдигна нощницата и заголи корема й. Здраво стисна очи, щом студените му пръсти притиснаха кожата й, и се замисли за албума си с изрезки. Мама беше уредила да получават лондонско списание, в което публикуваха най-модерните булчински рокли, а с помощта на дантела и панделки от кутията си с шивашки принадлежности Роуз красиво украси страницата. Булката й се получи превъзходна: було от белгийска дантела, малки перли по края и хербаризирани цветя за букет. Младоженецът беше друга работа: Роуз не знаеше много за господата. (А и не й беше работа. Не беше прилично една млада дама да е наясно с такива неща.) На Роуз обаче й се струваше, че конкретните подробности, свързани с младоженеца, не са от особено значение, стига булката да е красива и непорочна.
— Всичко ми се струва задоволително — заяви д-р Матюс и смъкна обратно нощницата на Роуз. — За щастие, възпалението не е общо. Но все пак може ли да обсъдя с вас, лейди Монтраше, най-доброто възможно лечение?
Роуз отвори очи тъкмо навреме, за да улови подлизурската усмивка на доктора към мама. Беше толкова досаден, винаги се опитваше да си изпроси покана за чай, шанса да се отърка в провинциалната аристокрация. Докато докторът грижливо прибираше стетоскопа в черната си кожена чанта и го наместваше със старателните си пръстчета, досадата на Роуз се превърна в раздразнение.
— Значи, още не съм се запътила към небето, докторе? — попита тя и примигна непресторено срещу почервенялото му лице. — Понеже сега работя над една страница от албума си с изрезки и ще е жалко, ако не успея да я довърша.
Д-р Матюс се изсмя момичешки и стрелна мама с поглед.
— Ами, дете… няма причина за тревога. След време всички ще бъдем добре дошли на Божията трапеза…
Роуз го наблюдава известно време, когато той подхвана неловко слово за живота и смъртта, после извърна глава, за да скрие тънката си усмивка.
Вероятността от ранна смърт се отразява различно на различните хора. Някои дарява със зрелост, далеч надхвърляща годините и опита на човека: спокойното приемане разцъфтява в красив нрав и меко изражение. При други обаче се образува малък леден клин в сърцето на човека. Лед, който макар понякога да е скрит, никога не се стопява напълно. Способност да изстинеш в последния миг, дарба за безмилостност.
Макар да искаше да е от втория тип хора обаче, дълбоко в себе си Роуз съзнаваше, че е от първите. Не че беше лоша, просто беше развила способност да се държи безстрастно. Способност да излиза извън себе си и да наблюдава ситуациите, без да се разсейва от чувства.
— Доктор Матюс — прекъсна гласът на мама неговото все по-отчаяно описание на ангелите на момиченцата. — Защо не слезете долу и не ме изчакате в сутрешния салон? Томас ще поднесе чай.
— Добре, лейди Монтраше — каза той и с облекчение се отърва от трудния разговор. Не погледна Роуз в очите на излизане от стаята.
— Роуз, беше много невъзпитано от твоя страна — заяви мама.
Укорът й беше посмекчен от последната й тревога и Роуз знаеше, че няма да бъде наказана. Никога не я наказваха. Защо да се сърдиш на едно момиченце, което очаква смъртта да го открие всеки момент? Роуз въздъхна.
— Знам, мамо, и съжалявам. Обаче ми се вие свят, а приказките на доктор Матюс само влошиха положението.
— Крехкото здраве е много тежък кръст — пое мама ръката на Роуз в своята. — Но ти си млада дама, ти си Монтраше. Затова крехкото здраве не е извинение и обноските ти винаги трябва да бъдат безукорни.
— Да, мамо.
— Сега трябва да отида да поговоря с лекаря — докосна мама бузата на Роуз с хладните връхчета на пръстите си. — Ще дойда да видя как си, когато Мери донесе подноса с храната ти.
Мама се запъти към вратата и роклята й изшумоля, когато стъпи от килима върху дъските.
— Мамо? — повика я Роуз.
— Да? — обърна се мама.
— Искам да те попитам нещо. — Роуз се поколеба, понеже не бе сигурна как да продължи. Съзнаваше колко любопитен е въпросът й. — В градината видях едно момче, скрито зад рододендрона.
— Момче ли? — Лявата вежда на мама за секунда наруши правата линия.
— Днес сутринта. Видях го от прозореца, докато Мери ме местеше в стола ми. Стоеше зад камелията и говореше с Дейвис — палаво на вид момче с чорлава рижа коса и доста нахакано поведение.