Разкритието на древния ръкопис

Дори със суперскоростта на Дани ни откриха в южното крило за по-малко от три минути.

Ро сигурно беше поставила нови защити, за да ни усетят и да я известят, ако влезем в манастира. Чудех се как го е направила. Дали беше нещо като вещерство и изискваше стиска коса, кръв или нокът. Лесно можех да си представя старата жена да стои над бълбукащ котел, да пуска разни неща в него, да го разбърква и да се кикоти от удоволствие.

Както и да го беше постигнала, група шийте зрящи, водена от Кат, ни пресрещна на пресечката на два коридора, преди дори да сме на половината път към Забранената библиотека, в която бях влязла предишния път. Тогава бях оставила група да я претърсва, докато се опитвах да премина покрай холографския пазител към още един, както изглеждаше „задънен коридор“ на манастира.

И те като нас носеха прилепнали дрехи, в които никоя Книга не можеше да се скрие. Представях си, че след случилото се със Сенките и посещението на Шинсар Дъб, обстановката в манастира е много напрегната.

– Какво има в торбата? – попита Кат.

Отворих прозрачната найлонова торбичка, която бях донесла, и ù показах, че няма Книга в нея. След като се увериха, че не нося нищо скрито, те минаха право на въпроса.

– Великата повелителка каза, че си мъртва, каза го – каза Джо.

– После каза, че не си, но да мислим за теб като за умряла, защото си заела страната на лорд Господар, точно като Алина – обвини Клер.

– Но ти не си сестра на Алина изобщо, нали? – настоя Мери.

– След като посетихме Нана О’Райли – каза Кат, – говорих с Роуина и тя потвърди казаното от Нана за това, че Повелителката на Убежището е била О’Конър. Но каза, че Айла е умряла няколко нощи след като Книгата е избягала и са смятали, че Алина също е умряла, въпреки че тялото на момичето не било открито. Въпреки всичко, Алина е била единственото ù дете. Така че, Мак, коя си ти?

Десетки шийте зрящи се взираха в мен, чакаха моя отговор.

– Тя няма защо да ти отговаря – каза Дани войнствено. – Вие сте стадо овце, които не могат да видят какво има пред собствените им носове.

– Със сигурност можем. Виждаме шийте зряща, която се предполага, че не съществува. Това доста ме тревожи. И би трябвало – каза Кат. – А ето че ти си твърдо решена да я защитаваш. Защо искаш да го правиш?

Дани стисна устни в тънка черна и скръсти кльощавите си ръце на гърдите. Затупа с крак и се загледа в тавана.

– Само казвам, че нещата не са винаги лоши само защото ти не ги разбираш или не ги харесваш. Това е като да мислиш, че някой, който е по-умен или по-бърз, е опасен само защото има повече акъл и по-бързи крака. Не е честно. Хората не могат да избират как да се раждат.