Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
— След три часа — промълви тихо той — ще можем да си купим сутрешните вестници. На Петдесет и девета улица продават.
— Това е глупаво… — започна тя.
— Не съм повърхностен — прекъсна я той, — но това, което ме тревожи най-много в момента, са сутрешните вестници. За мое учудване самата случка изобщо не ме вълнува.
— И аз не бих се тревожила.
— Много съм й благодарен, че го направи навреме.
— Защо не заминеш? — Олив се наклони чистосърдечно към него. — Иди в Европа, докато всичко утихне.
— Да утихне. — Той се изсмя. — Подобни неща никога не утихват. През целия си живот ще бъда преследван от лек присмех. — Той простена. — Чичо Хамилтън отиде направо към Парк Роу, за да обиколи редакциите на вестниците. Той е вирджинец и е проявил неблагоразумието да изрече старомодната дума „камшик“ пред един от редакторите. Нямам търпение да видя неговия вестник. — Той млъкна за малко. — Как е мистър Касълтън?
— Ще оцени това, че дойде да се поинтересуваш.
— Не дойдох за това. — Той се поколеба. — Дойдох да ти задам един въпрос. Исках да те попитам ще се омъжиш ли за мен утре в Гринич.
В един миг на Олив й се стори, че пада в празно пространство, тя издаде странен плах звук, устата й остана отворена.
— Знам, че ме харесваш — продължи бързо той. — Всъщност веднъж ми се стори, че си малко влюбена в мен — извини ме за предположението. Както и да е, ти много приличаш на едно момиче, което наистина ме обичаше някога, така че може би ще… — Лицето му беше почервеняло от смущение, но той продължи все така сериозно: — Както и да е, аз много те харесвам и всички чувства, които съм изпитал към Емили, вече, мога да кажа, са се изпарили.
Сърцето й биеше така силно от вълнение, че й се струваше, че той го чува.
— Услугата, която ще ми направиш, ще е огромна — продължи той. — Боже мой, знам, че това звучи ужасно тъпо, но нима има нещо по-тъпо от целия днешен следобед? Разбираш ли, ако се омъжиш за мен, вестниците ще излязат със съвсем различна история — ще решат, че Емили се е оттеглила, за да не ни пречи, и в края на краищата шегата ще бъде за нейна сметка.
Очите на Олив се изпълниха със сълзи на възмущение.
— Предполагам, че трябва да отдам това на нараненото ти самолюбие, но не съзнаваш ли, че ми правиш обидно предложение?
Лицето му помръкна.
— Извинявай — каза след миг той. — Трябва да съм бил пълен глупак, за да си помисля изобщо за такова нещо, но мъжете не обичат да губят достойнството си за цял живот заради капризите на някое момиче. Разбирам, че е невъзможно. Извинявай.
Той стана и взе бастунчето си.
Когато тръгна към вратата, сърцето на Олив се спря в гърлото й и тя усети как я обля огромна вълна от чувство за самосъхранение — заля всичките й скрупули и цялата й гордост. Стъпките му прозвучаха в коридора.
— Бревърт! — извика тя. Скочи на нозе и изтича към вратата. Той се обърна. — Бревърт, в колко часа ще излезе онзи вестник, заради който чичо ти е отишъл в редакцията?
— Защо?
— Защото няма да е късно да променят съобщението си, ако им позвъня сега! Ще им кажа, че сме се оженили тази нощ!
III
В Париж съществува един обществен кръг, който е направо разнородно продължение на американското общество. Хората, които влизат в него, са свързани чрез хиляди нишки с отечеството си и техните развлечения, странни прояви, успехи и неуспехи са отворена книга за приятелите и роднините им в Саутхамптън, Лейк Форест или Блак Бей. Така че по време на предишния престой на Емили в Европа координатите й, докато се движеше според сезоните на Континента, се оповестяваха публично, но от деня, когато един месец след провалената сватба отплава от Ню Йорк, тя изчезна напълно от полезрението. От време на време се получаваше писмо от баща й, понякога плъзваше слух, че била в Кайро, Константинопол или по-малко посещаваната Ривиера — и това беше всичко.
Веднъж, една година по-късно, мистър Касълтън я срещнал в Париж, но както каза на Олив, срещата им само го накарала да се почувства неловко.
— В нея имаше нещо — каза неясно той, — като че ли… като че ли подсъзнателно си мислеше за много неща, които не можех да доловя. Беше мила наистина, но всичко бе механично и официално. Попита за теб.