Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)

Той описа Емили, без да споменава вероятния й спътник, и докато говореше, с лицето на хотелиера настъпи странна промяна.

— Позволете да видя паспортите ви — каза той и допълни: — И защо искате да я видите?

— Тази дама е нейна братовчедка.

Хотелиерът се поколеба за момент и каза:

— Мисля, че ще мога да я намеря.

Той извика портиера — последваха бързи наставления на неразбираем местен език.

— Следвайте това момче, той заведе там.

Поведоха ги през мръсни улици и стигнаха пред някаква съборетина в края на града. Един мъж с ловна пушка, който се беше подпрял отвън, се изправи и каза нещо строго на портиера, но след като размениха няколко изречения, те минаха покрай него, качиха се по стълбите и почукаха на вратата. Когато тя се отвори, иззад нея се подаде една глава; портиерът отново заговори и те влязоха.

Намираха се в огромно мръсно помещение, което приличаше на евтин пансион от която и да е част на Западния свят — избелели завеси, протрита тапицерия, безформено легло и усещането, независимо от голотата на стаята, за претъпканост, навявано от мебелите с призрачен вид, белязани с праха и ожулванията от последното десетилетие. В средата стоеше нисък и набит мъж със сънливи очи и любопитен нос над красива и разглезена малка уста и ги гледаше съсредоточено, докато отваряха вратата, а сетне с едно-единствено „Уф!“, изпълнено с отвращение, се извърна нервно настрани. В стаята имаше още няколко души, но Бревърт и Олив виждаха само Емили, която се беше излегнала с полузатворени очи в един шезлонг.

Като ги видя, очите й се разтвориха в лека почуда; тя сякаш понечи да стане, но вместо това протегна ръка, усмихна се и произнесе имената им с ясен и учтив глас, не толкова като поздрав, колкото като един вид обяснение пред останалите за присъствието им тук. При споменаването им лицето на дребния мъж от намръщен прие неохотно любезен вид.

Момичетата се целунаха.

— Туту! — каза Емили, сякаш го изкомандва да застане мирно. — Принц Петрокобеско, позволете да ви представя братовчедка си мисис Блеър и мистър Блеър.

— Plaisir — каза Петрокобеско. Той и Емили си размениха бързи погледи, при което Петрокобеско каза: — Ще седнете ли? — и веднага зае единствения стол, сякаш играеха на някаква игра. — Plaisir — повтори той.

Олив седна върху облегалката на шезлонга на Емили, а Бревърт приближи едно столче, подпряно на стената, като междувременно огледа останалите в стаята. Някакъв млад мъж с особено зловещ вид и в пелерина стоеше до вратата с кръстосани на гърдите ръце и блеснали зъби, а двамата окъсани и брадати мъже, единият с револвер, другият — клюмнал отчаяно глава върху гърдите си, седяха един до друг в ъгъла.

— Вие отдавна тук?

— Току-що пристигнахме тази сутрин.

В един миг Олив не можеше да не сравни двамата — високия американец с изтънчени черти и неприятния южноевропеец, който едва ли беше подходящ кандидат за Елис Айланд29. После погледна Емили — все същите гъсти руси коси със слънчева светлина в тях, очите — с намек за топли морета. Лицето й беше едва доловимо удължено, около устата й имаше нови тънки бръчици, но тя си оставаше същата Емили — властна, бляскава, с разностранен ум. Изглеждаше срамно при цялата й красота и при нейната личност да се намира в евтин пансион на края на света.